Danger life (Book 3)

Глава 5

Гледна точка на Шейлийн:

От последната ми среща с Джейсън не съм го виждала. Не беше в час по химия, нито пък дойде на обяд. Въобще го нямаше в училището. Реших, че някой може да го е видял, но го никой не го е виждал. Беше странно. Къде може да е?
След часовете реших да се прибера пеша до нас, което беше лоша идея защото бях гимназията беше много далеч. Реших да мина през центъра. Там вече забелязах как някаква група мъже ме следва. Завих в една улица решена да видя кои са и какво исках, но беше лоша идея. Пресрещнаха ме трима, а зад мен имаше още трима. Бях заклещена. Започнаха да се проближават към мен. Някой от зад ме хвана слагайки нещо да носа и устата ми. Не можах да се съпротивлявам защото почти веднага при причерня пре очите...

~ Седем часа по късно ~
Гледна точка на Джейсън:

Седях с вързани крака и ръце за стол повече от час. Поне от толкова съм буден. Преди малко бяха довели отнякъде Шейлийн и я бяха вързали като мен.
Честно... Сладка е като спи. Макар да е упоена пак е сладка. По едно време започна да се разбужда. Размърда се.

"Е, здравей." казах, а тя погледна към мен.

"Къде сме?"

"Не знам."

"А ти какво правиш тук?"

"Мислиш ли, че знам?"

"Вярно... Кои са тези хора?"

"Не се знае дали са хора." казах тихо, но май не се получи.

"Какво?" погледна рязко към мен.

"Нищо."

"Не. Каза нещо. Какво е?"

"Няма нищо."

"Нап---" прекъсна я отварянето на вратата.

През нея влезе... жената от съня ми. Вярно, че почти не виждах лицето й, но сега го виждам. Това е тя.

"Коя си ти?" попитах.

"Много добър въпрос, Джейсън." каза тя.

Започна да се разхожда из стаята, а токчетата й тракаха по пода.

"Но имам по добър, който трябва да ми зададеш."

Накрая се спря зад мен. Хващайки ме за раменете и навеждайки се до ухото ми.

"Попитай ме защо тя е тук?"

Изправи се, а аз погледнах към Шей. Тя гледаше със същото объркване като мен.

"Защо?" попитах.

"Ти.." посочи към Шей. "... дъщерята на най силното свръхестествено същество на земята, Кристиян Хейл, и ти.. " посочи към мен. "... най търсеното свръхестествено същество на земята заради дарбата ти. Вие те печелившия ми талон от лотарията." двамата с Шей се спогледахме, но не разбирахме какво говори. "Шейлийн Хейл и Джейсън МакКен. Вие двамата сте най исканите същества. Всеки ловец умира от желание да ви хване. Сега, след като ви имам мога да натрупам състояние от това. Вие малки изродчета ще ме направите най богатата жена в света." опитах се да се измъкна, но не можах. "Не... Недей, Джейсън. Няма смисъл. Само ще се изложиш и само ще докажеш, че си безсилен и безполезен." това ме вбеси още повече.

Очите ми смениха цвета и бяха червени. Гледах я право в очите опитвайки се да й повлияя.

"Не. Не се опитвай да ми влезеш в главата, Джейсън." каза и смеха й огласи стаята. "Не си мисли, че съм обикновем човек. Силите ти не ми влияят."

След това излезе от стаята. Очите ми върнаха цвета си. За пръв път да ми се случи някой да не се повлияе. Мъртвешка тишина ни обвзе, докато Шей не реши да я наруши:

"Каква е толкова спецялната ти дарба, за която те преследват по цял свят?" погледна към мен.

Вдигнах глава и погледнах напред.

"Мога да влизам в главата на хората, да чувам мислите им дори без да искам и да ги карам да правят и казват неща, които не искат."

"Да правят неща по твоя воля?"

"Каквото и да е. Да ходят някъде, да правят нещо... дори да..."

"Да се самоубият?"

"Да." сведох глава надолу затваряйки очи, спомняйки си цялата случка преди две години.

~ Ретроспекция ~

Беше отново от онези гадни дни. Бях в ужасно настроение. Отново се бях скарал с един от приятелите си. Никога не съм му крещял така.

"Защо само защото си имал един прецакан ден трябва да си изкраваш всичко на мен?!" извика Сам.

"Знаеш ли?! Престани да ме занимаваш с глупостите ти!" извиках яростно. "Защо не се метнеш от някой мост за да мога един път завинаги да спра да слушам ужасния ти глас?!"

След това той просто не каза нищо. Не знаех какво стана, но просто си тръгна.

~ Край на ретроспекцията ~

На следващия ден в новините бяха дали как младо момче на 15 години се е самоубило скачайки от моста пресичащ реката в края на града. Тогава бях в... Мадрид. Тогава за пръв път използвах силите си и убих един от многото малко хора, на които имах доверие. Дори не осъзнах как го правя, но го направих. Не исках, но... той умря заради мен.

"Добре ли си?" попита Шей навеждайки се до колкото може.

"Да." казах тихо. "Нищо ми няма."