Danger life (Book 3)

Глава 34

Осъзнах, че срещу мен стоеше Кристиян Хейл от плът и кръв... Не спирах да се взирам в него. Сигурен съм, че съм го виждал някъде, но не мога да си спомня къде.
След като Шей прегърна баща си, прегърна жената, стояща до Крис... Най вероятно Алисън Хейл - майка ѝ. Крис впери поглед в мен защото го зяпах. Вседнага отместих погледа си... Най - силното същество е баща на гаджето ми... Ужас.

"Татко какво правите тук?" попита Шей.

"Дойдохме да сритаме задника на този, който иска да нарани племенницата ми." каза една от жените.

Беше много красива, това не можех да отреча. Явно това беше Кора Хейл - сестрата на Кристиян.
Шей се засмя леко.

"Кой от вас е Джейсън МакКен?" попита един от мъжете. Мисля, че беше Дерек Хейл - брата на Кристиян.

Сърцето ми заби по невъзможно бърз начин... Не знам защо, но ме беше страх от тях. И как да не ме е... Та, те са Хейл. Само са ми разказвали за тях... Като легенди за тях... Как победили и убили Кристал Хейл и спрели Игрите.

"А-аз." заекнах.

Мамка му, защо заеквам?! Джейсън, стегни се!

"Имаш ли представа кои сме?" попита Кристиян.

"Няма как да не знам, сър... Само са ми разказвали за вас." проговорих.

"Тогава усещаш в каква опастност сте се забъркали ти и останалите."

"Да... Знам."

"И точно заради това сме тук. Ще ви изкараме от Лабиринта."

"Кажете... Всички ли сте?" попита една от жените.

"Да." казах.

"Имате кръвопиец в групата си?" един от мъжете излезе напред и извади стрела, след което се прицели в Денис.

Бързо застанах пред него.

"Джейсън!" извика Шей.

"Ако ще стреляш давай." казах на мъжа. "Ако искаш да го убиеш, убий първо мен."

"Джейсън..." Шей дойде до мен.

"Итън, свали стрелата." каза Кристиян.

Мъжа го послуша.

"Денис не е опасен." казах. "Няма да нарани никого."

"Откъде си толкова сигурен?!" извика Итън.

"Дължа живота си на Джейсън." проговори Денис.

"И защо да ти вярваме?"

"Аз му вярвам." каза Шей. "Няма да нарани."

Погледнах я, след което погледнах Кристиян.

"Вярвам на дъщеря си." каза той. "Щом му има доверие и аз му имам."

Денис въздъхна облекчено.

"Но..." каза рязко, карайк ни да го погледнем. "...ако само си помислиш да нараниш някой от нас, ще те убия... И няма да се поколебая да го направя. Ясно ли ти е?"

Денис преглътна и кимна. "Д-да."

* * *

След като нещата се успокоиха се бяхме събрали зада решим какво да правим. Риян... Който мисля, че беше чичото на Шей, е върколак и ще помоли старата си глутница за помощ. Останалите се връщаме в Магическата зона за да помолим Дафина за помощ. Целта ни беше да имаме колкото се може по - голяма армия.
Вече навлязохме в селото ѝ.

"Кристиян!?" тя веднага дойде при нас. "Какво правите тук?" погледна всички.

Отделих се от останалите. Исках да асимилирам всичко, което се случи... Как Кристиян и приятелите му се озоваха тук? Не ми беше удобно да питам, но щом са дошли значи са влезли отнякъде....

Чух нечий стъпки зад мен. Обърнах се. Видях Дерек...

"Какво правиш тук?" попита ме. "Защо не си при Шей?"

Погледнах в страни.

"Аха... Няма да ми говориш ли?"

"Не." казах рязко. "Не исках да съм груб. Извинявам се ако ви обидих."

"Защо ми говориш на вие?"

"Може да нямам родители, но това не значи, че нямам възпитание... Все някой ме е учил как да се държа с по възрастните от мен."

"Това е много добре, Джейсън.... Може ли да те питам нещо?"

"Да?"

"Познаваш ли родителите си?"

"Честно ли?" той ми кимна. "Не... Бил съм твърде малък за да ги помня."

"А искаш ли да ги видиш?"

Погледнах надолу... Никой не ме беше питал това досега...

"И да искам.... Ти какво можеш да направиш?"

"Мога да те заведа при тях, Джейсън."