Danger life (Book 3)

Глава 25

Никога не съм вярвам, че ще си говоря с вампир ката все едно ми е приятел.... Никога не съм вярвал, че ще се сприятеля с вампир... Всъщност... Денис не е толкова лош... Не мога да повярвам, че го казах... Аз? Джейсън МакКен, който ненавижда вампирите от дъното на душата си... да стана приятел с такъв? Сериозно... Все едно не съм аз.

"Какво става между теб и Денис?" попита Шей. "Да не би да ставате приятели? Не беше ли ти този, който не спираше да го нарича 'студенокръвен убиец'? М? Какво става?"

"О, стига, принцесо." казах поглеждйки встрани. "Не можеш да ме виниш."

"Прав си, не мога." седна до мен. "Но ти каза, че няма как да се сприятелиш с вампир. Ще отречеш ли?"

"Няма да отрека защото го казах, но..." погледнах към Денис. "Погледни го... Може да е всичко друго, но измамник или лъжец - не е."

"Вярно е. Не усещам да лъже или мами."

"И май става нещо, което не съм вярвал, че ще стане."

"Какво?"

"Доверявам му се... и не ми харесва."

"Не си ли се доверявал на някого, някога?"

"Веднъж се доверих..." спомних си за случката и инстинктивно сложих ръка на тялото си. "... И си платих за това." довърших затваряйки очи за малко, а пред мен изскочи случката.

- Ретросперция -

"Не са ли те учили, Джейсън, че не трябва да се доверяваш на никого?" попита ме Грейс и притискайки ме още по - силно в стената. "Сега обрече всички, които познаваш заради една любов? Ниикога ли не са ти казвали, че любовта не съществува? Тя е просто заблуда. Няма как да обичаш някого и да си до края на живота си с него. Наистина ли си мислеше, че те обичам? Ако е така си най големия глупак." усетих болка от едната ми страна... Погледнах, а тя започна да удължава дължината на ранара... "Много, много голям глупак."

- Край на ретроспекцията -

"Джейсън? Джейсън?" гласа на Шей ме изкара от мислите ми карайки ме да я погледна. "Добре ли си?"

"М? Мхм." измрънках и погледнах в страни към останалите.

"В момента ме лъжеш нали?" наклони главата си гледайки ме, а аз се обърнах към нея. "Използваш това, че не мога да разбера дали лъжеш или не за да ме излъжеш."

"Не е вярно." казах дрезгаво. "Нищо ми няма. Добре съм."

"Щом казваш."

Облегна се на мен слагайки глава на гърдите ми. Едната ми ръка инстинктивно се уви около кръста й продържайки я.
Усещайки топлината на тялото й неусетно съм заспал.
- На сутринта -

Събудих се рязко. Огледах се, но около мен нямаше никого. И Шей също я нямаше. Изправих се стреснато и започнах да тичам и да я викам, но нямаше отговор, а не я виждах никъде.
Стигнах до една скала. Там видях Шей. Лежеше на земята в безсъзнание, а тялото й беше покрито с кръв. Затичах се към нея и паднах на колене. Доближих главата си до гърдите й за да проверя дали има пулс... Нямаше... Не. Как.... Как се е случило?

"Ти си виновен, Джейсън." в тишината прозвуча момичешки глас. "Ти го направи. Това ще се случи и виновника ще си ти. Само и единствено ти."

Събудих се рязко поемайки си въздух и ОТНОВО събужвайки спящата до мен Шей, карайки я да се стресне. Дишах тежко, но в последствие си върнах нормалното дишане.

"Пак кошмар?" попита ме Шей, карайки ме да я погледна.

"Да." погледнах надолу. "Напоследък само кошмари сънувам. И никога не ги разбирам."

"Какъв беше този?"

Не исках да й казвам. Не искам да знае.

"Ужасен.... Много, много ужасен."

"Добре, няма да те разпитвам. Добре ли си?"

"Да."

Не.