Danger life (Book 3)

Глава 33

Гледна точка на Шей:

Събудиха ме леки и гъделичкащи целувки по врата и рамото ми. Усмихвайки се отворих очи. Започнах да се смея леко. След като чух и неговия леко дрезгав смях се отпуснах назад. Ръцете му се увиха около кръста ми и зарови лицето си в косата ми.

"Джейсън..." казах, но гласа ми беше по скоро шепот, който се надявам да е чул.

"Да?" прошепна в ухото ми.

"Трябва да станем..." вече говорех с нормалния си глас.

"Но защо?" попита той.

"Защото..." обърнах се и бях лице в лице с карамелено-кафявите му очи. "...аз настоях да останем, но ти винаги ще си на обратното мнение и искаше да тръгнем."

"Прецаках се сам..."

"Ахам." усмихнах му се.

"Но не значи, че ще те пусна."

"О, напротив значи."

Отдръпнах се от него изправяйки се, но се усетих, че всъщност бях гола. Дръпнах рязко одеалото и се покрих, а Джейсън само се засмя.

"Какво е толкова смешно?" попитах и го погледнах накриво.

"Ти." изправи се в седнало положение. "Не мога да повярвам, скъпа... Срам те е от мен, нали?"

"Не, че ме е срам..."

"Но?"

"Но нищо." погледнах надолу.

"Хей." хвана брадичката ми и ме накара да го погледна. "Обичам те."

"Обичам те."

* * *
Гледна точка на Джейсън:

"Мисля, че е време да тръгваме." каза Зак идвайки до мен.

Не казвам нещо тръгнах.
Вървях зад всички и си мислих как да кажа на Шей за целувката ми с Кайла... Убеден съм, че трябва да ѝ кажа, но просто не знам как. А ако го крия дълго от нея, накрая сама отнякъде ще разбере и ще ми е двойно по бясна, че не съм ѝ казал. Ох, никога не съм се чувствал по затънал...

"Имаш сериозен проблем." дойде до мен Денис.

"Какво?"

"Може и случайно да съм ти прочел мислите..."

"Може и случайно да не оживееш до края на Игрите ако го направиш отново."

"Добре... Извинявай."

"Какъв е проблема?"