Danger life (Book 3)

Глава 37

"Джейсън?" усетих как някой се покатери върху мен, започвайки да целува врата ми стигайки до устните ми.

Измрънках нещо подобно на:

"Какво?"

"М, трябва да ставаш... Хайде."

"Ммм, не."

"Джейс, ха--"

"Не ме наричай така, Шей." казах и се изправих в седнало положение опитвайки се да се събудя.

"Защо?" тя седна до мен гледайки ме в очите и опитвайки се да хване погледа ми, но не ѝ дадох.

"Не обичам да ме наричат така. Не ми харесва."

"Добре..."

Седна пред мен, а краката ѝ бяха от двете ми страни. Ръцете ми инстинктивно се сложиха на бедрата ѝ. Уви ръцете си около врата ми, а аз сложих моите на кръста ѝ. Допирайки устните си до моите, тя ги сля в целувка, но, разбира се, някой трябваше да почука на вратата.
Дръпнах се раздразнено.

"Кой е?" попитах.

"Джейсън, Шейлийн, трябва да дойдете веднага." чу се гласа на Шейн.

Изчаках Шей да стане от мен преди да се изправя след нея.

"Влез." казах.

Вратата се отвори и видях притесненото изражение на Шейн, който дишаше тежко.

"Не мога да ги разтъва, Джейън, ела."

"Какво?"

"Той се сби с Марк."

"Кой?" свих вежди объркано. "Зак?"

"Не."

Спогледах се с Шей. Щом не беше Зак, кой тогава?

Излизайки от къщата с 300 излетях отвън. Виждайки как Ноа се беше нахвърлил върху Марк и не спираше да го удря. Объркването ми изчезна, преди да хвана Ноа и да го отскубна от Марк, който беше насинен, а от веждата му и носа се стичаше кръв.

"Пусни ме!" извика Ноа, за пръв път го чувам да крещи от ярост.

"Успокой се, Ноа!" извиках му.

Сякаш тона ми го успокои и спря да се дърпа. Пуснах го.

"Ще те убия!" извика Марк преди да тръгне към Ноа.

Аз побързах да го изблъскам зад себе си заставайки лице в лице с Марк. Усетих как очите ми парят докато се взирах в него, а лицето му придоби уплашено изражение.

"Дръпни се." сам се учудих на ниския и някак зловещия тон, който използвах.

След като не ме послуша реших да му го кажа по ясно.