Danger life (Book 3)

Глава 9

Пред нас имаше гора. Как така има гора?

"Къде сме по дяволите?" попита Зак.

"Няма значение." казах дърпайки Шей. "Да им се измъкнем първо и след това ще се чудим къде сме."

Тичахме през гората. Нямам никаква представа накъде отиваме, но е по добре от колкото да ни хванат и най вероятно да ни убият за това, че сме опитали да избягаме. Изведнъж стигнахме една магистрала. Една кола за малко да блъсне Зак, но го издърпах назад.

"Благодаря." каза той.

"Няма нищо." казах.

"И какво ще правим сега?" попита Шей.

"Ако ходим по магистралата може да стигнем до някакъв град." каза Зак. "Ще можем да се скрием."

"Да тръгваме."

Тръгнахме по магистралата надявайки се да сме тръгнали в правилната посока и опитвайки се да избягаме от около пет мутри тичащи след нас.

Гледна точка на Али:

"Как така никой не може да ги намери?" попитах Дерек. "Тези деца не може да са потънали в дън земя."

"И аз не знам, Крис." каза идвайки до мен. "Тео каза, че навсякъде ги търсят и никой не може да ги намери. Наистина никой не знае къде са или дали са добре."

"Продължвайте." каза Али. "Шей трябва да е някъде. Не може да е изчезнала просто така."

"Ако е--"

"Не." прекъснах Дерек знаейки за какво говори. "Шей не е мъртва. Не може да е."

"Не казвам, че е, Крис, но.... не е изключено. Може да е варянт. Знаеш, че е опасно за нея след като е известна с теб,"

"Шей е жива. Знам го."

"Аз също." каза Али.

Гледна точка на Джейсън:
~ Вечерта ~

Бяхме в града повече от три часа. Не знам как, но Зак по някакъв начин успя да намери някаква кола. Все пак трябваше да се прибрем някак. Искам колкото се може по - бързо да се махна от тук.
Мамирахме се в едно малко гадче в... Канада. Не искам да идвам тук. Не ми е приятно. Имам доста лоши спомени. А и семейната ни къща е в Троа Ривиер, който е на другия край на страната. Река минава точно до града и къщата ни е на брега на реката. Много отдавна не съм ходил там и най вероятно няма никой.

В момента бяхме спряли на една скала откъдето се виждаше града. Зак мисля, че спеше, а аз и Шей лежахме на капака на колата. Тя се беше сгушила в мен, а аз я бях прегърнал през кръста и и двамата гледахме небето, на което нямаше нито един облак.

"Ако се приберем... Ти какво ще правиш?" Шей първа наруши някак си... приятната тишина.

"Най вероятно отново ще се наложи да се махна и да отида някъде."

"Винаги ли си пътувал сам?"

"Да."

"Не ти ли омръзва?"

"Да, но... се свиква."

"Къде си ходил?"

"Почти навсякъде по света."

"Анлия?"

"Мхм."

"Германия?"

"Да."

"Испания?"

"Да."

"Франция?"

"Никога няма да забравя гледката от Айфеловата кула."

"Винаги съм искала да отида в Париж."

"Може би ако пак отивам там... ще те взема."

"Наистина ли?"

Повдигна се гледайки ме с блясък в очите. Изправих се и аз в седнало положение.

"Да." казах като свих рамене. "Разбира се ако искаш."

"Много бих се радвала. Благодаря ти Джейсън."

"Няма защо."