Danger life (Book 3)

Глава 29

"Джейс, Джейс, събуди се." някакъв глас ме накара да се размърдам леко. "Джейс, за Бога, Джейс, моля те, събуди се."

Размърдах се леко отваряйки очи. Мислех си, че ще видя Шей, но не беше тя... Беше Кайла. Погледах я фокусирайки погледа си.

"Джейс! Добре ли си?" изправих се в седнало положение. "Моля те, кажи ми, че знаеш кой си."

"Знам, Кайла." казах дрезгаво.

"Ох, слава Богу."

Направи това, което най малко очаквах... Прегърна ме. Отдавна ме бях усещал аромата ѝ. Без да се замисля я прегърнах.
Тя се отдръпна леко. Лицата ни бяха на много малко едно от друго. Тя прехапа долната си устна поглеждайки към моите. Погледнах я в очите.
Тя започна да се приближава леко към мен. Преди да се усетя тя ме целуна. В момента не мислех. Хванах я и задълбочих целувката ни. Тя уви ръцете си около вратата ми. Не знам какво беше това. Изпитах ужасното желание да я целуна. Не знам какво, но нещо в нея винаги ме е карало да се размеквам.

И когато ума ми дойде в главата се отдръпнах рязко. О, не. Това не трябваше да се случва.

"Това беше--"

"Грешка." прекъснах я. "Беше грешка."

"Да... Съжалявам."

"Аз също."

"Ами, Шей?"

"Не ѝ казвай.... Моля те." много рядко се моля на някого.

"Няма... Обещавам."

"Благодаря ти."

"Няма защо."

Чу се силен рев от едната страна на пропастта, който ме накара да подскоча.
Изправих се веднага, гледайки в същата посока.

"Какво беше това?" попита Кайла.

"Каквото и да е... Ние сме в другата посока." казах.

"Съгласна съм."

Обърнахме се в другата посока и започнахме да вървим.

Гледна точка на Шейлийн:

Веднага след като Джейсън и Кайла паднаха всички се струпахме на ръба.
Изведнъж чух някакъв шум и рязко се обърнах назад. Останалите също се обърнаха.

"Какво беше това?" попита Денис.

"Не знам." казах.

Изведнъж някаква стреличка се заби в рамото на Шейн и той падна на земята. След това и в моето рамо се заби в стреличка. Строполих се на земята и всичко ми стана перно след това.

. . .

Събудих се от множество шумове. Отворих очи бавно и премигах докато свикна със светлината.
Изправих се бавно. Бях в някаква клетка. При мен бяха Бри и Хейли, а в друга до нас бяха Денис, Шейн, Зак и Ноа. Хейли, Зак и Ноа още бяха в безсъзнание, а останалите бяха будни.
Видях как множество хора минаваха покрай клетките насам натам. Веднага разбрах къде сме. Тук са били хващани и баща ми заедно с неговите приятели. Момче с катранено черна коса и небесно сини очи се приближи до клетката. Отвори я.

"Коя от вас е Шейлийн Хейл?" попита гледайки ни.

Бри и Хейли погледнаха към мен.

"Аз." казах.

"Ела." каза кимайки ми с глава към вратата на килията.

Излязох с него. Заведе ме при някаква къща.
Накара ме да вляза. Вътре имаше една жена. Тя имаше дълга лилава коса и сребристи очи...

"Ти... Трябва да си Дафина, нали?" каза гледайки към нея. "Помогнала си на баща ми, Кристиян Хейл."

"Много ми е приятно да видя дъщерята на Крис... Приличаш на майка си."

"Благодаря."

"Но какво правите тук?"

"Хванаха ни и ни включиха в Игрите. Явно хората ти не знаят, че съм дъщеря му."

"Да... За което се извинявам."

"Няма проблем, но приятелите ми са малко стреснати и... може ли да ги пуснете?"

"Разбира се." кимна ми изправяйки се от стола, на който седеше. "Ела."

Излязохме от къщата, а отпред ни чакаше онова момче с черната коса.

"Марк, пусни приятелите ѝ." каза Дафина.

"Както и да е." каза той извъртайки очи и тръгна към клетките.

"Извинявай за държанието му." каза ми тя. "Метнал се е на баща си."

"О, той е твой син?"

"Да."

"Ясно, но изобщо не прилича на теб."

"Да... Осъзнах го когато стана на 13. Прилича на баща си... Не знам какво ще правя с него... Никак не иска да ме слуша."

След малко Зак и останалите дойдоха, а пред тях вървеше Марк. Това момче имаше мъртвешки поглед. Все едно умира от вътре... Нещо не е наред с него.
Усетих... тъга и самосъжаление от него... Какво ли е станало?

"Не сте ли повече?" попита Дафина гледйки ни.

"Двама от приятелите ни паднаха в пропастта." каза Шейн. "Има ли някакъв шанс да ни помогнете да ги измъкнем?"

"Марк, отиди до Драконската зона, но внимавай."

"Да, майко." каза Марк, извъртайки очи и тръгвайки с още две момчета нанякъде.