Danger life (Book 3)

Глава 12

Гледна точка на Джейсън:

Бяхме спрели за през нощта. Седях и гледах в горящия огън. Как, по дяволите, се забърках в това? Защо ми беше да идвам в Стоун Хилс? Ако не бях отишъл там нямаше да ме хванат, нямаше да ми се налага да бягам и нямаше сега да съм тук. Защо съобще трябваше да идвам в Америка? Добре си ми беше в Русия, в Москва. Може да не знам много добре руски, но колкото да живея там знаех и щях да се науча.  Не искам да звуча като дете, но.... Искам да се прибера.
Мислих си, че най сетне ще мога да живея нормално, но ето, че съм се заблудил. Защо ли си мислих, че ще мога да живея нормално? Аз не съм нормален и живота ми не е нормален. Никога не е бил.

"Джейсън?" каза Шей карайки ме да я погледна. "Добре ли си?"

"Да." казах. "Защо да не съм?"

"Не знам... Усещам... Тъга у теб. Какво има?"

"Нищо. Може да си се объркала."

"Не съм." поклати глава. "За тези неща никога не мога да сбъркам, Джейсън."

"Е, за всичко си има пръв път."

"Какво ти става? Защо се държиш така?"

"Как?"

"Тъп ли си или на такъв се правиш?"

"Наистина не знам за какво говориш. Как се държа?"

"Когато бяхме насъме ти се дъжеше много по мило отколкото сега. Сега... Държиш се все едно аз съм виновна, че сме тук."

"Не съм казвал такова нещо, Шей." преместих се за да съм лице в лице с нея. "Ако си виновна за нещо, то аз не знам какво е. Затова, моля те, не си прави прибързани заключения към това какво мисля за теб."

"Извинявай."

"Нищо."

"Не, наистина. Съжалявам."

"Няма нищо, Шей."

~ На сутринта ~

Бях в гората. Огледах се, но нямаше никого около мен. Единственото нещо, което виждах бяха дървета и нямаше никакъв звук. Беше гробна тишина.
Изведнъж пред мен се появи Шей. Беше цялата в кръв. Затичах се към нея и я хванах точно преди да падне. Паднах на колене с нея. Тя се вкопчи в мен като удавник за сламка.

"Какво стана?" попитах я, но тя не ми отговаряше.

Само трепереше и плачеше. Стиснах я по - силно. Започнах да я успокоявам.
Когато най сетне се успокои се изправихме. Погледнах я в очите. В тях се четеше неуписуем страх, но от какво?
Преди да съм имал възможността да направя каквото и да било се чу силен изстрел, а погледа на Шей стана безжизнен и изкрата в очите й изчезна. Тя се струполи на земята, а аз просто не можех да осъзная какво се беше случило.
Тя беше мъртва...

Събудих се рязко като си поех дъх изправяйки се в седнало положение. Дишах тежко. Какво ми става? Защо сънувам кошмари? Досега не ми се е случвало. А и имам една ужасна болка в гърба от скоро. Какво се случва?
Огледах се. Вички спяха. Станах, опитвайки се да не събудя никого и успях. Сигурен съм, че някъде наблизо имаше река. Обикалях наоколо докато най сетене не я намерих. Свалих си блузата и я хвърлих настрани. Наплисках се с вода. Това, което става с мен не е нормално.... Дори за мен. Болката в гърба продължаваше. Реших, че е от удара когато колата се преобърна и я игнорирах.

"Какво правиш тук?" стреснах се и се обърнах рязко зада видя Бриана. "Извинявай. Не исках да те изплаша."

"Нищо." казах взимайки блузата си.

"Какво ти е на гърба?"

"Нищо."

"Това ли ще ми отговаряш когато те питам нещо?"

"Може би."

"Джейсън... Защо се държиш така дръпнато от всички? Шейлийн и Зак не са ли ти приятели?"

"Случайно се срещнахме. На теория нямаме нищо общо."

Това.... не е най - голямата лъжа, която съм казвал. Какво? Сами знаете, че не се доверявам на никого. Не мога. Нито на Зак, нито на Шей, а още по малко на Бриана.
Облякох си тениската, минавайки покрай Бриана отидох към лагера. Видях, че Зак и Шей са се събудили.

"Добро утро." каза Шей.

"Въобще не е добро, като се има напредвид къде сме." казах студено.

"Някой е станал с краката на горе, тази сутрин?" попита Зак протягайки се.

"Може да се каже."

"И защо така?"

"Ти тъп ли си или само се опитваш да ме нервираш?"

"Спокойно." каза вдигайки ръце в знак на защита. "Само се шегувам."

"Ами, не ми е до шеги."

"Очевидно."

Извъртях очи.