Danger life (Book 3)

Глава 39

~ Една седмица по - късно. ~
Гледна точка на Джейсън.

Рязко отворих очи и си поех въздух. Започнах да кашлям преди да се изправя в седнало положение. Вратата на стаята, в която лежах, се отвори и през нея влезе Шийла. Дойде до мен държейки чаша с вода.

"Всичко е наред, всичко е наред." каза тя потувайки ме леко по гърба. "Спокойно, дишай."

Поемайки си въздух спрях да кашлям. Тя ми подаде водата, а аз я пресуших за отрицателно време, преди да ѝ я върна.

"Добре ли си?" попита ме.

"Да, да, добре съм. Нищо ми няма." казах и си поех отново въздух. "Шей... Шей и останалите тръгнаха ли?"

"Да, още преди пет дена."

"Добре..."

Отпуснах се назад и ново легнах на леглото.

"Не мога да повярвам, Джейсън, ти си ненормален."

"Знам, благодаря." усмихнах се.

Тя само се засмя леко, а това предизвика моя смях.

"Хайде, ставай." каза и се изправи. "Дафина, каза, че иска да говори с теб когато се събудиш."

"Добре."

Гледна точка на Шейлийн.
~ Вечерта. ~

Бяхме спрели за малко за да си починем.

Не мога да повярвам колко е трудно да се измине една зона. Особено когато Джейс го няма. Преди времето минаваше неусетно, а сега има чувството, че изминаваме Вълчата зона с години.

С периферното си зрение забелязах как някой се промъкна и седна до мен. Обърнах главата си рязко виждайки Денис.

"Хей..." каза той и ми се усмихна. "Стренах ли те?"

"Не... Видях те."

"Може ли да седна?"

"Да, разбира се."

Той се настани до мен.

"Добре ли си?" попита ме гледайки ме, а аз го погледнах. "Имам предвид... Джейсън..."

"Добре съм, Денис." казах. "А относно Джейсън, той най вероятно се е събудил... И е добре."

"Да, той е добре." потвърди ми.

"Чакай, откъде знаеш?"

"Ами... Все пак сме във Вълчата зона. Сутринта срещнах един от глутницата на Шийла. Каза ми, че Джейсън се е събудил, и че е добре."

"Благодаря ти, че ми каза, Денис. Наистина, оценявам го."

"Няма за какво." усмихна се той. "Но имам един въпрос към теб."

"Разбира се, какво има?"

"Целувката ти със Зак означаваше ли нещо?"

"Какво?" престорих се. "Каква целувка?"

"Не ме лъжи, не можеш. А и ви видях."

"Е, ами...." отпуснах се назад.

"Какво, ами?"

"Не знам... предполагам, че не значи нищо."

"Предполагаш?"

"Ами, да..."

"Добре... ами Джейсън?"

"Обичам го."

"Тогава?"

"Денис, моля те, недей да--"

"Няма да му кажа, не съм такъв."

"Благодаря ти."

"Но ти трябва да му кажеш. Ако го премълчиш и научи от някой друг, ще откъсне главата на Зак."

"Да, добре..."