Danger life (Book 3)

Глава 36

"Откъде познаваш Шийла?" попита ме Шей.

"Ами.... Не е особено приятна история... Предпочитам да не си я спомням."

"Джейсън..." тя застана пред мен. "Какво е станало?"

Свалих си суичъра, оставайки по потник.

"Едва се забелязва, но ако се вгедаш ще го видиш." казах извъртяйки главата си настрани разкривайки белега на врата ми. "Избледнял е."

"Джейсън, какво е станало?" попита Шей гледайки го.

"Бях на 14..." облякох си суичъра. "Тогава с тогавашното ми семейство бяхме на ваканция през лятото в Гърция... Там се срещнах с Шийла."

"Но защо те мрази?"

"Една нощ реших да се измъкна от нас... Исках да обикалам някъде. В една от улиците видях Шийла. Първоначално не знаех какво прави... Приближих се... Беше убила момче на около 16. Тогава разбрах, че е върколак. Усети ме и се обърна към мен. Очите ѝ бяха алено-червени..."

"Нападнала те е?"

"Едва не ме уби."

"Но не може това да е причината да те мрази?"

"Не е...." погледнах в страни. "Тогава все още не можех да контролирам силите си... Исках да ме остави намира и никога повече да не я видя..."

"Какво стана?"

"Понеже не знаех, че трябва да ѝ кажа къде да отиде щом е под мой контрол.... за малко да се самоубие..."

"Как?"

"Близо до града, в който бяхме имаше високи скали, а долу имаше ужасно остри сталагмити."

"Джейсън..."

"Скочи, а аз я хванах... Издърпах я и контрола ѝ над мен спря. Когато човека, на когото съм наредил нещо не го изпълни в рамките на три часа ефекта от влиянието ми свършва или ако аз не го спра." погледнах надолу. "От тогава ме мрази... Силата ми е проклятие... Не мога да я контролирам и някой може да пострада... или да умре." погледнах надолу.

"Джейсън... не си виновен... Не можеш да го контролираш."

"Не съм виновен ли? Как да не съм виновен, Шей? Заради мен, Шийла можеше да не е тук. Щеше да умре и аз щях да съм виновен за смъртта ѝ. Не мога да го контролирам и това ме убива отвътре."

"Джейсън?" чух до болка ми познат глас.

Обърнах се. Шийла.

"Ще ме нападаш ли?" попитах.

"Не.... Исках... да поговорим."

Погледнах Шей, а след това пак Шийла. Отидох до нея. Тя тръгна нанякъде, а аз тръгнах след нея.
Спряхме се отстрани на една от къщите.

"Джейсън.... Нямах предастава, че съжаляваш за това. Не знаех, че не можеш да го контролираш."

"Няма как да знаеш."

"И все пак ако не ме беше спрял щях да--"

"Но съм причината да го направиш."

"Но съм тук нали?" погледнах я. "Трябва да спреш да мислиш за това какво е щяло да се случи, а мисли за това каквото става сега... Ето виж... имаш Шей. Обичаш я и тя те обича... А и имаме по - големи проблеми от минала вражда, Джейсън."

"Добре... Но ти откъде знаеше, че аз и Шей--"

"О, миризмата ти е навсякъде по нея, не си мисли, че не разбрах... Но внимавай с нея... Кристиян ще те убие ако я нараниш. Физически или психически."

"Знам."

"А и на всичкото отгоре Кристиян е най - силното същество."

"Знам.