Danger life (Book 3)

Глава 18

"Ще ми кажеш ли какво е това на гърба ти или сама да разбера?" попита ме Шей. "Защото мога, но искам ти да ми кажеш."

"И аз не знам какво е." казах. "Появи се след като ни хванаха за да ни включат в Игрите."

"И защо не каза на никого?"

"Помислих си, че е от удара когато колата се преобърна когато демона ни преследваше."

"Не е ли?"

"Проблема е, че болката не спира и не намалява, а се усилва."

"Отново... Защо не каза на никого?"

"Какво щеше да направиш ако ти бях казал?"

"Ами..."

"Именно. Няма какво. Затова не казах на кого."

"Това може да е се окаже голям проблем, Джейсън, трябва да ме оставиш да те прегледам."

"Няма са се откажеш нали?"

"Аха."

"Да, добре." извъртях очи въздъхвайки. "Но само за да се спреш."

"Благодаря."

Навлязохме във Вампирската зона. Нищо. Нямаше нищо.
И както винаго късмета ми ме прецака. Защо имам такава голяма уста? Пред нас изскочи някакво момче. Беше вампир, в това съм сигурен.
Веднаха извадих стрела и се прицелих в него.

"Спокойно, блонди." каза вдигайки ръце в знак на защита. "Нямам намерение да ви убивам."

"Дай ми една основателна причина да не те застрелям още тук и сега." казах.

"Ами... Нямам такава, но..." замисли се за малко. "Ако не ме убиеш ще ви преведа през нашата зона. Няма да ви правят проблеми ако съм с вас."

"Не му вярвам." каза Зак. "Джейсън, убий го."

"Добре, добре." каза онзи. "А... Джейсън... А... Кълна се, че няма да ви убия."

"И аз не му вярвам." каза Шейн.

Погледнах към Шей. "Лъже ли?"

Погледнах пак към него, а той гледаше ту в мен, ту в Шей.

"Не." каза Шей. "Вярвам му."

Свалих лъка, но не прибрах стрелата.

"Наистина ли те послуша?" попита онзи.

"Мен ме слуша." каза Шей с усмивка.

"Млъкни." казах й през зъби.

"Кой си ти?" попита Ноа.

"Денис." каза кръвопиеца.

"Защо ни помагаш?" попитах.

"Защото смятам, че това, което прави Савана е безсмислено. Тя се забавлява от това да убива хора и да гледа как страдат."

"Оу, вампир пацифист. Много интересно."

"Ще спреш ли?"

"Не."

"Добре." извъртя очи. "Искате ли дс тръгваме? Защото не е добра идея да стоим още тук."

"Добре." каза Шей тръгвайки напред към него.

В този момент почувствах силна ревност. Да. Чухте правилно. Ревнувам Шей. Дори много. Ако ще я губя предпочитам да не е от кръвопиец като Денис.
Ненавиждам вампири, което усилва гнева ми към него.

Вървях сам зад всички гледайки как Шей и Денис си говорят. Този не ми харесва въобще и не искам да е тук. Имам чувството, че ще ни навлече само неприятностти. Нямам му доверие.