Интернет приятел

023

17:05

tytrack: Юта

tytrack: Имаш ли
малко време

tytrack: Трябва да
ти кажа нещо важно

yutabear: Да, имам

tytrack ви звъни

Приемане

- Ало, Юта. - Те звучеше развълнуван. - Какво правиш? 

- Нищо особено, ами ти? - отговорих, изправяйки се рязко.

Бях си легнал на дивана в кухнята, мислейки да си почина от дългия ден, но щом Тейонг искаше да говорим, нямах нищо против.

- И аз. Звучиш различно. Болен ли си? - попита притеснено.

- Малко да. - засмях се.

- Кога по-скоро успя да се разболееш? - той изцъка с език разочаровано.

- Не знам. Често боледувам.

- Пази се повече. - скара ми се.

- Добре, добре. Ами ти? Искаше да ми кажеш нещо. Изглеждаш щастлив.

- А, да! Забравих. Взех си отпуск от работа и...

- Ти работиш?

- Да, не съм ли споменавал? 

- Не.

- Предполагам просто не е ставало на въпрос.

Разбрах колко малко знам за него всъщност. Почувствах се гадно от този факт.

- Юта? - проговори той, когато не казах нищо.

- Да?

- А, тук си. Помислих, че затвори. Та, исках да кажа, би ли приел един гост? 

- Как така? 

- Имам две седмици почивка, мисля да дойда да те видя.

Сърцето ми запрепуска бързо.

- Ти сериозен ли си?! - почти извиках.

- Ами да. Защо не? - Те се засмя.

- Тейонг, това е...

- Наистина искам да се видим. - каза той някак по-мило.

Когато разговорът приключи и оставих телефона, грабнах една декоративна възглавничка, притиснах я към лицето си и закрещях.

Господи! 

××××××

🌙🌙🌙🌙🌙🌙🌙
Как сте днес, народе~?
Аз пак съм болна :") Нищо ново под слънцето 🌞🌞