Интернет приятел

116

Добре, разбирах, че може би Тейонг беше ядосан. Или най-малкото изнервен.

Но чаках около три часа, преди да благоволи да се обади.

Вече тотално щях да изперкам, когато телефона ми най-накрая звънна.

- Ало - побързах да вдигна.

- Извинявай, имах работа - заговори той.

- Няма проблем.

- Не звучи искрено, нали? - Тейонг почти се изсмя.

- Какво?

- По-рано каза, че си имал работа. Каква работа имаше, Юта? - настоя той.

Усещах по гласа му колко ядосан беше.

- Ами... Аз... Такова...

- Ти какво? 

Ако го излъжех сега, щеше да стане по-лошо.

- Помагах на Джехьон - въздъхнах.

- С какво? 

- Той...

- Ти негово гадже ли си или мое? - Тейонг повиши тон леко.

- Какво говориш?

- Непрекъснато си с него. Казваше, че не го понасяш, а сега... Дори не ми вдигаше вчера цял ден заради него.

- Ами не мога винаги да съм на разположение, съжалявам.

- Но за него можеш, така ли?

На къде биеше той изобщо?!

- Виж, знам, че си ядосан и наистина съжалявам за вчера, просто Джехьон беше болен и трябваше да направя нещо.

Тейонг отново се изсмя подигравателно.

- Грижил си се за него, така ли?  Пак те питам, Юта, негово гадже ли си или мое?

Усещах търпението в гласа му. Определено полагаше големи усилия да не ми се разкрещи.

- Твое - казах.

- Тогава се дръж като такова. Обичам те адски много, но знаеш, че съм ревнив.

- Да, знам.

- Тогава не ми давай поводи да ревнувам. Става ли?

- Да - отговорих, успокоявайки се малко.

- И не ме карай да се притеснявам, окей?

- Добре.

- Обичам те.

- И аз теб. Извинявай отново.

- Всичко е наред.

×××××××××

Утешете ме и ми кажете, че не съм провал :')
*филмира се*

🌙🌙🌙🌙🌙🌙🌙🌙