- Джехьон, чакай! - изкрещях, докато тичах след него.
Часовете бяха свършили преди малко, затова трябваше да говоря с него. Не ми се струваше редно да го питам нещо толкова лично пред съучениците ни. Някой можеше да чуе, след това да тръгнат слухове... Общо взето пълна каша.
Джехьон спря и ме изчака да го настигна, щом чу, че го викам.
- Какво има? - попита той, повдигайки вежда.
Опитах да си поема дъх, но ми беше трудно. Господи, трябваше да тичам повече.
- Аз... Такова...
- Дишай - каза Дже и се ухили.
Щом нормалният ми ритъм на дишане се върна, намерих сили да говоря.
- Искам да поговорим.
- Тук ли? - той се огледа.
- Да, тук - заявих твърдо.
- Добре, нека говорим.
- Виж, Дже, защо просто не ми кажеш какво се случи онази нощ? Не си спомням нищо, а ако не разбера, ще се побъркам.
Той се взира в мен известно време. След това въздъхна, погледа надолу към обувките си и отново вдигна очи към мен.
- Казах ти, че ако не помниш, си е твой проблем - той се обърна и понечи да си тръгне, но го спрях, хващайки го за лакътя.
- Това не е отговор. Просто ми кажи.
- Значи само така мога да получа вниманието ти - кимна замислено Джехьон. - Защото определено до сега не си ми отделял толкова време доброволно.
- Джехьон...
- Щом е така, тогава не искам да ти казвам - той се усмихна и освободи ръката си от моята.
Не знаех какво повече да кажа.
×××××××××
🌙🌙🌙🌙🌙🌙🌙🌙
Oops! This image does not follow our content guidelines. To continue publishing, please remove it or upload a different image.
