Интернет приятел

120

Няколко дни по-късно все още се побърквах. Не спирах да мисля за това и не ми даваше мира.

В петък вечер държах телефона, надъхвайки се да звънна на Те. Трябваше да му кажа все някак, не можех за отлагам повече. Мина прекалено много време.

Тропах нервно с крак по пода в стаята си, но все още ми беше трудно да го набера.

Накрая просто затворих очи и натиснах зелената слушалка. Каквото ще да става, трябваше да съм честен. Тейонг заслужаваше поне това.

Докато слушах свободния сигнал, се тресях от нерви.

- Хей, Юта - звънливия глас на Те се чу от другата страна на телефона.

- Здравей - измърморих.

- Тъкмо мислех да ти звъня и да ти кажа нещо - звучеше щастлив.

- Добре, но... И аз имам да ти казвам нещо.

- Давай първо ти.

Ами сега...

- Ами... Аз... - изведнъж загубих дар слово.

- За да мълчиш ли се обади? - изкикоти се той.

- Не, не. Те, виж, работата е там, че...

- Все пак реши да ми кажеш, а? - прекъсна ме Тейонг.

- Какво?

- В последно време си някак отдалечен от мен. Сякаш криеш нещо наистина голямо. Реших да не те притискам и знаех, че когато си готов ще ми кажеш.

Толкова ми беше болно, че се налагаше да предам доверието, което имаше в мен...

- Отказа ли се?

- Моля?

- Ще ми кажеш ли - беше търпелив.

Поех си дълбоко въздух, опитвайки да се успокоя малко.

- Случи се нещо... Преди време... - започнах.

- Да?

- Но не съм сигурен дали се е случило или не...

- Как така?

- Ами...

- Не овъртай, Юта, моля те.

Малко по малко гласът му го предаваше.

- Те, наистина съжалявам, но мисля, че спах с Джехьон...

Пауза.

Секундите започнаха да се нижат бавно.

- Шегуваш се, нали? - засмя се нервно той.

- Те...

- Кажи ми, че е шега. Просто го кажи.

- Аз...

- Кажи го! - изкрещя Тейонг.

Потреперих. Болката, която усетих в този момент, направо ме съсипа.

- Те, изчакай да ти обясня...

- Не искам да ми обясняваш - отряза ме той.

Беше ядосан, наранен, обиден... Толкова много неща...

- Не бях на себе си, не съм сигурен дали е станало, а Джехьон не ми казва нито дума - опитах да звуча твърдо.

- Какво значи не си бил на себе си?!

- Джехьон ме напи, после съм заспал, не знам какво е правил с мен...

- Как изобщо си му позволил това - изхлипа той.

- Не знам какво стана, наистина...

Тейонг изкрещя яростно и чух как удари нещо.

- Те, честно, исках да ти кажа, но...

- Кога се случи това? - отново ме прекъсна той.

- Преди известно време.

- И ми казваш чак сега?

- Не знаех как да ти кажа...

- А бях толкова сигурен, че няма да ми изневериш - каза той разочаровано.

- Те...

- Млъквай. Дори не знам защо ти вярвах толкова сляпо. Защо изобщо си мислех, че тази връзка от разстояние ще я бъде. Какъв глупак съм само...

Тейонг дишаше тежко. Мъчех се да задържа сълзите си, не исках да плача и да предизвиквам съжалението му.

- Не говори така, моля те - продумах.

- Тревожех се, че може да си помислиш, че имам друг или нещо такова, а то какво излезе.

- Те, стига...

- Забрави. Между другото, утре правим един месец, откакто сме заедно. Е, щяхме да направим.

След това ми затвори телефона.

Нима скъса с мен???

×××××××××

🌙🌙🌙🌙🌙🌙🌙🌙