Интернет приятел

137

- Какво всъщност се случи? - попита Тейонг.

Седяхме на леглото му, той се бе подпрял на стената и ме беше прегърнал в гръб.

- М?

- С Джехьон.

- Не може ли просто да дойда, защото си ми липсвал? - обърнах леко глава към него.

- Това не работи при мен - Те повдигна ръка и ме погали по бузата с пръст.

- Просто разбрах, че е започнал да се интересува от мен заради бас.

- Какво? - извика той и ме побутна леко, за да ме погледне.

- Просто го чух как обсъжда това с приятелите си.

Разбрах, че всъщност все още се чувствам зле заради това.

- Ще го смачкам - Те изскърца със зъби.

- Не беше толкова боен преди, какво се случи? - сръчках го в гърдите и се засмях.

- Трябва да си защитавам моето - ухили се той.

- Не мислеше така, когато едва не скъса с мен.

- Юта...

- Просто нека се изслушваме, окей? - погледнах го в очите.

- Съжалявам, че реагирах така бурно.

- Ако ме беше изслушал тогава нямаше да стигнем до тук.

- Искаш да кажеш, че не ти е приятно да седиш тук с мен? 

- Много добре знаеш какво искам да кажа.

- Просто няма нужда от напрежение помежду ни сега.

- Да.

Те отново ме придърпа към себе си и сложи брадичката си на рамото ми.

- Въпреки, че всичко е започнало с бас, мисля, че Джехьон наистина ме е харесвал - казах.

- Защо мислиш така?

- Просто начина, по който ме гледаше... Същият, по който ме гледаш и ти.

- Искаш пак да започна да ревнувам ли? 

- Не.

- Тогава спри да ми говориш как някой друг те харесва. Аз си те харесах пръв.

Захвата му около мен се затегна.

- Ей, да не си на пет? - засмях се.

- Може би.

Отделих се отново от тялото му и хванах лицето му, нацупвайки устните му.

- Знаеш, че харесвам теб, нали? 

Тейонг кимна.

Доближих се и го целунах.

××××××××

Добре, днес няма гифче, нета ми не струва :')

🌙🌙🌙🌙🌙🌙🌙🌙