Интернет приятел

030

- К-какво правиш? - попитах, заеквайки.

- Ще се погрижа за теб. - каза той решително.

- К-какво?! - ама той... той...

Те се наведе и извади нещо от раницата си.

Пошумоля с него за малко и ми подаде блистер с хапчета и шише вода.

- Ето, купих ги за теб. Нали каза, че си болен и затова. - той бе протегнал ръце към мен.

Вдигнах очи към лицето му, зяпайки го с отворена уста.

- Ама това... това е толкова мило. Нямаше нужда. - взех блистера и шишето от него.

Тейонг се потупа по гърдите гордо и седна до мен на леглото.

Хвана ме срам, задето си помислих, че ще направи нещо друго.

- Естествено, че има нужда.

- Ама, аз имам хапчета. Майка вчера ми купи и... 

- Различно е. Тези ти ги взех аз и ще се оправиш по-бързо. - той се усмихна. - Пий! 

Засмях се и извадих едно от хепчетата, гълтайки го.

- Благодаря ти. - подадох му шишето обратно.

- Няма проблем.

Когато стана, чух как стомахът му изкъркори.

- Добре, сега стана неловко. - каза той и се погали по корема.

- Май си доста гладен. - изтъкнах.

- Така е.

××××××

🌙🌙🌙🌙🌙🌙🌙