През цялото време бях потънал в мислите си и изобщо не забелязах кога влязохме в града.
Татко ме попита за адреса и след това го въведохме на картата на телефона, за да го намерим по-лесно.
- Сигурен ли си, че ще се оправиш? - попита баща ми.
- Да, не съм малък.
Бях слязъл от колата, заобикаляйки от неговата страна.
- Да остана още малко? - предложи той.
- Не. Нали каза, че трябва да се връщаш работа? - врътнах очи.
Всъщност нямах особено желание да ме вижда отново с Те. Той не знаеше за нашите... отношения.
- Да, но мога да остана още половин час...
- Моля те - приведох се към него през отворения прозорец на колата.
- Добре - примири се той. - Но само няколко дни и после се връщаш. И ако има някакъв проблем веднага се обади. Окей?
- Окей.
Двамата чукнахме юмруци и той вдигна прозореца.
Махах след колата, докато се изгуби зад ъгъла.
До тук добре.
Бях на напълно непознато място и идея си нямах какво трябваше да правя.
Баща ми ме остави в квартала, но сам трябваше да открия дома на Тейонг.
Започна да вали сняг. Сякаш от нищото. Протегнах ръка, една малка снежинка падна върху кожата ми и се разтопи веднага.
Поех нагоре по улицата, търсейки името на блока, който Джони ми беше казал. Само се надявах да няма някаква грешка.
Оглеждах се наоколо постоянно. Чудех се каква ли ще е реакцията на Тейонг като ме види. Дали щеше да се зарадва? Или да се ядоса? Или да се подразни, че не съм го предупредил и му се натрапвам?
Вече започвах да мисля, че може би това не беше чак толкова добра идея.
- Юта?
Чух познат глас от дясната ми страна. Сякаш цялото ми тяло се скова. Не знаех какво да направя.
Обърнах се бавно. Тейонг стоеше малко по-надолу на улицата. Носеше пазарска чанта в едната си ръка, а другата бе тикнал в джоба на якето си.
Стори ми се, че не съм го виждал от векове.
Беше си същият. Все така красив и...
Хрущенето на обувките му по снега ме изкара от мислите ми.
Щом се приближи достатъчно до мен, той спря на място и смъкна очи по тялото ми.
- Не халюцинирам, нали? - попита след това.
Гласът му ми липсваше толкова много...
- Аз... - започнах, но в следващият момент той просто пусна чантата на земята и без да мисли скъси разстоянието помежду ни.
Целуна ме, прилепвайки тялото ми за своето.
За момент света наоколо се завъртя и реших, че ще припадна.
Едната му ръка беше на кръста ми, притискайки ме силно към себе си, а другата зарови в косата на тила ми.
Тейонг движеше устни все по-бързо, сякаш някой го гонеше.
След това се отдръпна рязко.
Побързах да отворя очи. И двамата дишахме тежко.
- Просто - поде той, - исках да се убедя, че наистина си тук.
Но го усетих. Усетих как просто си търсеше оправдание.
Не можех да кажа нищо. Все едно ми се беше завързал езика. Имах чувството, че това, което се случва, не е реално.
Но в този момент нямах какво да губя. Докато Тейонг се оглеждаше нервно наоколо, се приближих към него, целувайки го отново.
×××××××××
🌙🌙🌙🌙🌙🌙🌙
Oops! This image does not follow our content guidelines. To continue publishing, please remove it or upload a different image.
