Дори се върна на старото си място. Но по някаква причина ми беше гадно да се държи така. Искам да кажа... Радвах се, че беше спрял да ме тормози, но нека просто спре да ме харесва и да бъдем приятели. Толкова ли е трудно?
Когато часовете свършиха и излязох от сградата, видях Тейонг на входа. Бях му казал къде се намира училището ми, защото бе прекалено настоятелен в желанието си да дойде да ме вземе.
- Хей - поздравих.
- Здравей - отвърна той и понечи да ме прегърне, но се спря.
Отправих му въпросителен поглед, а неговите очи гледаха нещо над рамото ми.
Обърнах се и видях Джехьон, който просто седеше там и ни гледаше.
- Ще тръгваме ли? - попитах Те и хванах ръката му.
В първият момент той се шашна и с неразбиране погледна надолу към хванатите ни ръце. Направих му знак просто да върви.
Подтиснах импулса да се обърна и да погледна към Джехьон.
×××××××××
Качих нова история, ако искате я погледнете (не е много нова де, ама нищо хд) :з *реклама тайм*
Oops! This image does not follow our content guidelines. To continue publishing, please remove it or upload a different image.
🌙🌙🌙🌙🌙🌙
Oops! This image does not follow our content guidelines. To continue publishing, please remove it or upload a different image.
