Интернет приятел

138

Сутринта станахме рано и излязохме. Те беше по-нетърпелив и от мен.

Искаше да ми покаже града, да ме заведе на любимите си места, да ядем от любимата му храна. А аз нямах нищо против да се потопя в неговия свят.

Радвах се, че за сега всичко беше наред.

Бяхме спрели за малко в едно кафене, за да си починем. Времето бе студено, а улиците - кишави, затова беше трудно да се върви.

- Е, къде ще отидем сега? - попитах, отпивайки от чашата си.

- Времето ни ограничава супер много - оплака се Тейонг. - Между другото, изцапал си се - той посочи с пръст към лицето ми.

- Къде? - опипах кожата около устата си.

Той се намръщи, сякаш недоволен, че не намирам изцапаното.

- Тук.

Тейонг се изправи и се пресегна през кръглата масичка, доближавайки лице до моето. Веднага се изчервих, защото знаех, че хората ни гледат.

- Не се тревожи за другите - каза Те.

- Какво? 

- Гледай само мен - той се усмихна.

Чувствах се толкова неудобно в момента. Стисках чашата си толкова силно, че имах усещането, че ще я счупя.

След това Тейонг ме целуна. Изглежда изобщо не му пукаше за хората в кафенето.

Мина леко с език по горната ми устна, а след това го пъхна в устата ми, докато аз се опитвах да се въздържам по някакъв начин.

Продължи да движи устни върху моите, докато главата ми не се замая. След това се отръпна и си седна на мястото, отпивайки от кафето си доволен.

Чудех се в коя снежна преспа да се заровя сега.

- Нужно ли беше да го правиш? - измърморих, щом излязохме от кафенето. - Умирам от срам.

- Срам те е от мен? - повдигна вежда Тейонг.

- Не, но...

- Защо да не го правя? - той вдигна бързо ръце, хващайки шала ми. Придърпа ме към себе си и отново ме целуна.

Този път се възпротивих и се отдръпнах бързо, а лицето ми пламна веднага.

- Сладурче! - възкликна той ухилен до ушите.

- Престани! - изкрещях му, закривайки лицето си с ръце.

Тейонг мина зад мен и ме прегърна в гръб, отпускайки цялата си тежест върху мен.