Вече нямах извинения да отсъствам. Някак си щях да си наваксам материала от последната седмица, но не ми пукаше особено за това.
Времето беше мрачно и влажно, направо студено.
Може би щеше да е хубаво да бях облякъл нещо по-дебело от коженото яке.
Вървях към сградата с унило настроение и полу-буден ум.
Исках единствено да си седя в леглото на топло, да зяпам тъпи клипчета на телефона си и да не излизам никъде.
Да, аз съм антисоциален, но какво лошо има в това?
Изкарах първите два часа едва-едва, но за третия вече започнах да се събуждам. Бях отпуснал глава на чина си, чакайки да започне поредния скучен час. През повече време ровичках в телефона си.
Денят мина доста бавно и когато последния час свърши, се чудя как не започнах да подскачам от радост.
Както обикновено останах последен в стаята нарочно, за да събера нещата си спокойно. Погледнах през прозореца и видях, че беше почнало да вали.
Слязох по стълбите и се насочих към изхода, когато се блъснах в някой без да искам.
- Съжалявам - смутолевих.
Момчето, което ударих, се обърна с лице към мен.
- Я виж ти. - чух познат глас.
Джехьон.
- Върнал си се на училище, Накамото? - попита той почти иронично.
Не се сетих за нещо остроумно, с което да отвърна. Вместо това реших да си продължа по пътя, но той явно не беше на моето мнение.
Джехьон ме последва и ме хвана за лакътя, обръщайки ме към себе си.
- Чакай, чакай. - засмя се той. - Къде тръгна?
- Прибирам се. - отговорих тихо.
- И няма да ми обърнеш никакво внимание? - нацупи се престорено той.
- Пусни ме. - опитах да дръпна ръката си.
- Ами ако не искам? Както виждам, твоето приятелче го няма сега, за да те защити. - ухили се подигравателно Дже.
Трепнах при споменаването на Тейонг. Защо изобщо трябваше да го намесва?!
×××××× Юта вече ми е рекър, благодарение на IRlyLuvU :") 🌙🌙🌙🌙🌙🌙🌙
Oops! This image does not follow our content guidelines. To continue publishing, please remove it or upload a different image.
