След като неловкостта между нас сякаш се изпари, когато излязохме от кино салона, с Те си взехме по нещо за пиене и тръгнахме пеш към вкъщи.
Времето беше приятно, а и мола не бе далеч, затова предпочетохме да се разходим.
- Така и не ми каза кои бяха онези момчета. - обади се Тейонг по едно време.
- Кои момчета?
- Онези, които бяха с теб на центъра. Не изглеждахте така, сякаш сте приятели.
Загледах се в краката си, докато ходех, мислейки какво да кажа.
- Замисли се. - отбеляза той.
- Какво? - вдигнах глава към него, а той бе зареял поглед някъде напред.
- Проблеми ли ти създават? - попита направо.
- Ами...
- Тормозят ли те?
- Те, моля те. - въздъхнах - Искам да кажа... Това не е твоя работа.
- Не е моя работа? - Тейонг застана пред мен, препречвайки ми пътя. - Юта, ако не се бях намесил предполагам знаеш какво щеше да стане. - смръщи вежди той.
- Моля те, не се тревожи за това. Ще се оправя с тях и...
- Защо не ми каза по-рано?
Нещо в тона му ме накара да вдигна очи към лицето му. Изглеждаше толкова разочарован и обиден, че сърцето ми се сви.
- Те... - преди да продължа, той сложи ръце на раменете ми и се приближи.
- Юта.
Не знам колко време седяхме така. Напълно потънах в очите му и мисля, че той го разбра, защото не прекъсна очния контакт.
- Юта. - повтори Те.
Начина, по който каза името ми, как го прошепна, сякаш... сякаш е нещо специално...
Сърцето ми отново заблъска в гърдите, както по-рано в киното.
××××××××
Най-накрая е петък, йеееей 🎉🎉🎉🎉
🌙🌙🌙🌙🌙🌙🌙
Oops! This image does not follow our content guidelines. To continue publishing, please remove it or upload a different image.
