През остатъка от деня не можах да си намеря място.
Писах на Джони, но той дори не ме сийна. Все още му исках и обяснение за държанието му последния път. Сигурно щеше да ми каже, щом се успокои.
В понеделник сутрин се успах. Денят нямаше как да почне по-добре. Събрах нещата си колкото може по-бързо и буквално се изстрелях от нас. Пътят беше хлъзгав, заради снега, затова щях да падна на няколко пъти.
Стигнах успешно и се радвах наистина много, че класът ми нямаше навик да идва по-рано. Поех си дъх и несигурно отворих вратата. Наврях главата си в стаята, колкото да видя дали има някой. Никой не беше дошъл все още, затова си отдъхнах.
- Какво правиш? - попита познат глас зад мен и подскочих.
Обърнах се рязко и видях Джехьон, който почти се бе залепил за гърба ми.
- Т-ти... От кога седиш тук? - посочих го с пръст.
- Току-що идвам - сви рамене той. - В коридора ли ще караме часа?
Усетих се какво ми говори и се отдръпнах от пътя му. Той се усмихна и мина покрай мен, сядайки на моя чин.
- Ама... - започнах. Не исках да седим заедно.
Дже остави раницата си на чина и вдигна очи към мен.
- Какво?
Правеше се на ударен... Трябваше ли точно той да дойде първи...
- Нищо - въздъхнах отново и също се насочих към чина, сваляйки якето си.
От снощи имах една тъпа болка в кръста, която никак не ми харесваше. Такава болка усетих за пръв път, след като с Тейонг правихме... онова.
Не исках да си мисля, че може да съм го направил с Джехьон, докато съм бил пиян. Просто това беше най-лошия сценарий някога.
Часовете се нижеха бавно, докато най-накрая дойде голямото междучасие. Джехьон отново остана в стаята, но легна на чина с гръб към мен.
Пет минути се чудих дали да го заговоря и какво да му кажа. Исках да разбера какво се беше случило в събота, но нямах смелост да попитам.
- Ако ще ме питаш нещо, питай, не ме зяпай - проговори той.
- Ти как...
- Усещам погледа ти върху себе си. Казвай, каквото имаш, неловко е.
- Ами, аз - почнах несигурно, зайгравайки се с пръстите си, - какво се случи в събота? У вас?
Дже видимо потрепна, след което извърна глава към мен.
- Наистина ли не помниш? - попита, с леко разочарование в гласа.
Поклатих глава.
Той въздъхна примирено и отново се отпусна на чина.
- Щом не помниш си е твой проблем.
Какво, по дяволите, трябваше да значи това?!
××××××××××
🌙🌙🌙🌙🌙🌙🌙
Oops! This image does not follow our content guidelines. To continue publishing, please remove it or upload a different image.
