С Джехьон влязохме в сладкарницата. Той настоя да ме черпи нещо, но реших да поръчам просто чай, за да се стопля.
- Ще спреш ли да ме гледаш? - попитах, когато вече стана нетърпимо. Той буквално следеше всяко мое движение.
- Не.
- Защо?
- Красив си - усмихна се той.
Бях сигурен, че съм се изчервил. Сведох поглед засрамено, концентрирайки се върху чашата пред мен.
Чудех се какво да направя. Изобщо не трябваше да бъда тук сега, не биваше да идвам.
Не знаех защо ме кара да се чувствам по този начин. Беше ми леко неловко, но в същото време ми беше приятно да съм с него.
Какви ги говоря...
В следващия момент усетих ръката на Дже върху своята. Толкова се стреснах, че за малко да подскоча.
- Накамото - почна той, - това, че дойде днес, наистина значи много за мен. Бях си казал 'ще го чакам колкото е нужно'. Даже обмислих вероятността да не дойдеш. Но ти дойде и...
- Не ме разбирай погрешно - побързах да кажа, дръпвайки ръката си. - Просто се притесних да не се разболееш, защото стоиш навън в този студ и затова... З-затова дойдох.
Изобщо не звучах толкова сигурно, колкото ми се искаше.
- Тревожел си се за мен? - изненада се той.
- Не, всъщност аз...
Джехьон се изправи рязко, привличайки погледа на няколко от клиентите. Притесних се какво може да направи.
Той се приведе и през кръглата масичка хвана лицето ми и ме целуна.
Пред всички хора.
Когато се отдръпна, бузите ми почервеняха от срам.
- К-какво правиш? - попитах кашляйки и опитвайки да не гледам хората наоколо.
Дже си седна отново на мястото, доволен от стореното.
×××××××××
Спала съм супер малко, така че не ме винете, ако не струва :')
🌙🌙🌙🌙🌙🌙🌙
Oops! This image does not follow our content guidelines. To continue publishing, please remove it or upload a different image.
