Интернет приятел

056

- Т-ти... Наистина ме удари. - продума Джехьон, когато дойде на себе си.

Забелязах, че устната му беше сцепена.

А смелостта ми сякаш се изпари във въздуха.

- Ти малък... - Дже скочи срещу мен и не можах да направя нищо.

Той беше по-висок и по-едър от мен, нямах никакъв шанс срещу него.

Усетих как ме удари и ме избута навън, за да сме извън сградата.

- Чакай, не исках да... - започнах, но той не ми даде да довърша.

Хвана ме за косата и удари главата ми в стената. Зави ми се свят и ми причерня пред очите.

- Джехьон... - изхлипах. 

- Ще ме удряш, а?! - изкрещя той.

Не знаех какво да направя. Бях толкова слаб и даже не можех да се защитя. Защо съм толкова безполезен дори и за себе си...

Джехьон ме дръпна за косата и вдигна главата ми към лицето си.

- Мамка му, Накамото. - каза той. Лицето му беше толкова близо до моето, че усещах дъха му.

Накрая се успокои и се отдръпна. Пусна ме и тогава краката ми ме предадоха. Свлякох се на земята и притиснах главата си с ръце.

- Виж какво. - Джехьон приклекна до мен. - Оставям те сега, само защото те съжалявам прекалено много. Дори и боя си не заслужаваш.

Блъсна ме леко назад, след което се изправи и си тръгна.

И без да ми пука за хората около мен, просто се разплаках.

×××××××

🌙🌙🌙🌙🌙🌙🌙🌙