Защо, мамка му, ми действаше по този убийствен начин?!
Ръцете му от повърхността на вратата се преместиха на лицето ми и с палци помилва скулите ми.
Несъзнателно стиснах в юмрука си ризата му, а той се приближи още към мен, ако изобщо беше възможно.
Движеше устни върху моите бързо и упорито, сякаш отчаяно се нуждаеше от това. Влагаше толкова страст, толкова много други чувства, че главата ми се замая.
Пръстите му се плъзнаха към тила ми и се заровиха в косата ми, накланяйки главата ми назад, за да има повече достъп.
Когато усетих езикът му да влиза в устата ми, нямаше какво друго да направя, освен да простена. Чувството беше толкова сладко... уникално.
Обходи цялата ми устна кухина и се впусна в борба с моя език. Пъшкаше и въздишаше, опитваше се да си поеме въздух в интервалите, в които сменяше посоката на главата си.
Вече започвах да се затруднявам и той явно разбра това, защото се отдръпна. Дишаше тежко срещу устните ми и ме караше да го желая още повече.
Тейонг допря челото си в моето, докато възстановяваше дишането си.
- Юта. - почти простена той.
Размени местатата ни и ме избута до мивките. Хвана ме през кръста и ме качи на плота, заставайки между краката ми.
- Тейонг, какво...
- Не казвай нищо, моля те. - каза той и отново нападна устните ми, притискайки се колкото може повече в мен.
Увих ръце около врата му, отвръщайки на целувката.
От една страна се радвах, че вече не трябваше да се крепя на краката си, тъй като бях сигурен, че ще ме предадат.
Имах усещането, че Тейонг щеше да ме изяде, ако можеше. Пеперудите в стомаха ми шаваха като полудели, напълно бях изгубил контрол върху себе си.
Те смъкна едната си ръка надолу и я подпъхна под блузата ми. Допира на хладните му пръсти с превъзбудената ми кожа ме накараха да потръпна.
Той ме притегли към себе си, така че да застана на ръба на плота и да увия крака около кръста му. Притисна се в пакета ми, карайки ме да изстена през целувката.
- Моля, пътниците за Сеул да се качат в автобуса. След малко потегляме. - чухме гласа отвън, който напомняше, че времето напредва.
- Те... - опитах да се дръпна от него.
- Не, не ми пука за автобуса, искам те тук и сега.
××××××××
Мрете, мили мои :")
🌙🌙🌙🌙🌙🌙🌙🌙
Oops! This image does not follow our content guidelines. To continue publishing, please remove it or upload a different image.
