Отключих апартамента на Дже и влязох. Съблякох якето си и свалих обувките си. Той все още спеше, когато пристъпих в хола.
Оставих торбичката с лекарствата на масичката до дивана. Не исках да го будя, затова трябваше да намеря нещо, на което да напиша кое лекарство кога трябва да изпие.
Не беше редно, но влязох в стаята му. Без да обръщам внимание на каквото и да е, отворих чекмеджето на бюрото му, с надеждата на открия нещо за писане.
Намерих едно тесте от залепващи листчета и взех един молив от бюрото. Написах набързо нужното и се върнах в хола, оставяйки бележката до чантичката.
Вече бе станало късно, затова трябваше да се прибирам.
Докоснах челото му отново, почти нямаше температура. Това беше добре.
- Върна се - усмихна се той.
Изглежда не спеше, просто си почиваше.
- Нали обещах.
- Сигурно си уморен - Дже отвори очи.
- За мен ли се тревожиш? Погледни в какво състояние си, а се притесняваш за мен.
Той не каза нищо.
Отново бях коленичил до дивана, затова лицето ми беше много близо до неговото. Не знам защо, но когато осъзнах тази близост, стомахът ми се преобърна.
Дже вдигна ръка и я сложи на тила ми. Повдигна леко главата си и доближи устни до моите.
След това ме целуна.
Не беше настоятелен. Нито груб. Просто една благодарствена целувка.
Задвижи устни бавно върху моите, а нежността, която вложи в това, ме накара да се разтреперя.
- Благодаря ти - промълви той, когато се отдръпна.
***
Прибрах се, взех си душ и седнах да вечерям. Нашите бяха хапнали без да ме изчакат, но не ги виня, забавих се твърде много.
Легнах си с мисълта, че забравям нещо.
×××××××××
Днес май ъпдейтвам твърде много :")
🌙🌙🌙🌙🌙🌙🌙🌙🌙
Oops! This image does not follow our content guidelines. To continue publishing, please remove it or upload a different image.
