Интернет приятел

058

По-късно, когато вече бях прекалено изтощен, лежах в леглото си и зяпах тавана.

Докато се къпах видях, че окото ми е синьо и веждата ми е сцепена. Но това беше нищо пред онова, което чувствах вътре в себе си.

От дъното на душата си мразех това училище и всички в него.

Изведнъж телефона ми звънна. Чух вибрирането му по шкафа.

Пресегнах се и го взех, вдигайки без да видя кой е.

- Ало - казах.

- Юта? - това беше гласът на Те.

Отново ми се доплака. Толкова много ми липсваше, а беше минал само един ден, откакто се разделихме.

- Кажи.

- Какво има? Не отговаряш на съобщенията ми, притесних се. Добре ли си? - изпя всичко на един дъх.

- Не, Те, не съм добре. - отговорих. Искаше ми се отново да се разплача, но не посмях.

- Какво става? - попита той.

Разказах му с две-три думи случката от днес.

- Юта... Много ли боли? - усещах тревогата в гласа му.

- Не.

- Не трябваше да си тръгвам. - каза Тейонг.

- Не си виновен.

- Ако не си бях тръгнал можех да те посрещна след часовете ти и да се приберем заедно.

- Те...

- Не. Ако не бях избързал да избягам, нямаше да се случи това. Съжалявам, Юта. Наистина.

- Какво имаш предвид? - повдигнах се леко и свих колене до гърдите си.

- Исках да избягам от теб, Юта. Просто не можех да съм близо до теб, казах ти. Съжалявам.

- Тейонг, стига. Нямаш вина за това, моля те. Просто Джехьон е идиот.

- Трябваше да го пребия, когато можех. - засмя се той.

- Така е.

×××××××××

🌙🌙🌙🌙🌙🌙🌙🌙🌙