- Всичко наред ли е? - попита Тейонг.
Вървяхме по главната улица, все така държейки ръцете си. Беше ми приятно да усещам ръката му в своята, но бях прекалено притеснен, за да обърна голямо внимание на това.
- Юта?
- Да, всичко е наред - въздъхнах.
- Сигурен ли си?
Кимнах.
Прибрахме се и видях, че нашите ги няма.
- Вашите кога ще се приберат? - обади се Те, докато сваляше якето си.
- Майка ми довечера, а баща ми чак утре. Защо?
- Значи мога да направя това. - Той пристъпи към мен, хващайки лицето ми в шепите си и слепи устните ни.
Измрънках от изненада, а той задвижи устни върху моите бързо. Осъзнах се и почнах да му отвръщам, но той беше прекалено настървен.
Гърбът ми опря в стената на коридора, а Те зарови пръстите си на едната си ръка в косата ми, дръпвайки леко главата ми назад.
Вкусът на езикът му в устата ми накара краката ми да се разтреперят.
- Т-те... - изстенах тихо през целувката, но той не спря.
Увих ръце около кръста му, притискайки го към себе си, а той раздалечи леко краката ми, опирайки коляното си в пакета ми.
Не знам дали това беше нарочно или не...
××××××××××
Съжалявам, че вчера не качих :") просто вече не знам какво да напиша
🌙🌙🌙🌙🌙🌙🌙🌙
YOU ARE READING
Интернет приятел
Short StoryНе искам да съм ти само интернет приятел... #1 in short story ~ 27.12.17. #1 in short story ~ 01.03.18. #1 in short story ~ 24.03.18.