Интернет приятел

115

Сутринта се събудих страшно уморен. Не знаех защо се чувствах толкова отпаднал. 

Сетих се за Джехьон. Надявах се, че вече е по-добре. 

Съдейки по вчерашното му състояние, едва ли щеше да дойде на училище днес. 

Приготвих се набързо, виждайки, че времето ми намалява. Не исках да закъснявам. 

Щом погледнах телефона си, едва не си заблъсках главата в стената. 

Разбира се. Ето какво бях забравил. 

Трябваше да се обадя на Тейонг. Какъв съм глупак... 

Но беше прекалено рано, а той можеше все още да спи. Не исках да рискувам и да го събудя. Да, щях да му звънна след часовете. 

Само дето те минаваха прекалено бавно. Имах усещането, че този ден никога няма да свърши. 

Навън времето беше ужасно студено, затова побързах да се прибера.

Веднага, след като се качих в стаята си, набрах Тейонг.

Даваше единствено свободно, затова изгубих надежда и понечих да затворя, но точно тогава чух гласа на Те.

- Ало?

- Те! - възкликнах. - Наистина извинявай за снощи, просто имах работа и...

- Ще ти звънна по-късно - прекъсна ме той и директно затвори.

Ама какво...

×××××××××

🌙🌙🌙🌙🌙🌙