Смених водата в легена вече за трети път и отново седнах на пода до дивана, почиствайки лицето му.
След като Джехьон бе изял жалкия ми опит за сандвич, почти веднага заспа. Вече беше доста по-спокоен, затова можех да си отдъхна.
Но това беше само временно решение. Не можех да остана тук за цялата нощ.
Погледнах телефона си, за да видя колко е часа. Минаваше седем. Наистина ли бях останал тук толкова дълго?
Е, нищо нямаше да стане, ако поседя още малко.
Подпрях глава с ръката си и се загледах в Джехьон. Беше ми наистина жал за него.
Мислех си, че той има всичко. Приятели, популярност, добро семейство, самочувствието да прави това, което иска и му харесва.
Но истината беше много по-различна. Той всъщност беше сам и нямаше никого до себе си. Това, което всички познаваха, беше само лицето, което той си беше изградил.
Истинският Дже беше тук. Уязвим, самотен, чувствителен. Исках да го опозная по-добре.
Трябваше да ида и да купя някакви лекарства.
Краката ми бяха умаляли непрекъснато да ставам и да сядам.
- Къде отиваш? - промърмори Джехьон.
- Ще се върна, спокойно - казах и се усмихнах, а той отвори очи. Помилвах го съвсем леко по косата, но той хвана ръката ми.
- Обещаваш ли?
Кимнах.
- Обещавам.
Облякох якето си и нахлузих обувките си, взех ключовете му и излязох. На първо време трябваше да се прибера у дома, за да взема пари, понеже нямах никакви у себе си.
Докато вървях, извадих телефона си и си включих интернета. Направо ми призля, когато видях колко съобщения имах от Тейонг.
Щях да му звънна по-късно.
Прибрах се бързо, а майка ми от вратата започна с въпросите.
- Защо се забави толкова? Юта? - настоя тя.
- Извинявай, но бързам - усмихнах й се и я целунах по бузата.
- Какво става? - викна тя след мен, докато се качвах по стълбите.
Влязох в стаята си и взех парите, които бях спестявал от доста време.
След това се върнах долу, а майка ми все така седеше и чакаше обяснение.
- Какво има, Юта? - попита загрижено.
- Нищо особено. Просто един приятел е болен - отвърнах.
- Кой е този приятел?
Изведнъж се почувствах виновен.
- Джехьон - сведох поглед.
- Разбирам - кимна тя.
- Ще се прибера след час - уверих я и излязох.
Отидох в най-близката аптека и взех каквото беше нужно.
×××××××××
🌙🌙🌙🌙🌙🌙🌙
Oops! This image does not follow our content guidelines. To continue publishing, please remove it or upload a different image.
