Събудих се в леглото си. Щом се размърдах, изстенах от болка. Цялото ми тяло беше схванато и ме болеше.
Отворих очи с мъка и едва успях да фокусирам тавана. Главата ми все още беше заяна.
Изправих се, до колкото можах и потърках лицето си. Нещо ми се губеше. Снощи аз бях у Джехьон, какво правех в стаята си сега...
Всичко ми беше толкова странно. Стомахът също ме болеше и ми се гадеше, дори не знаех какво ми е. Радвах се поне, че беше събота и не трябваше да ходя никъде.
Вратата на стаята се отвори и майка ми влезе.
- Добро утро - поздрави тя. - Изглеждаш ужасно.
- И се чувствам ужасно.
Тя ми подаде чаша вода и някакво хапче.
- Какво се случи снощи? Каза, че ще се прибереш бързо - мама седна до мен на леглото.
- Не знам. Не помня нищо. Дори не знам как съм се прибрал - изпих хапчето набързо, предположих, че е нещо болкоуспокояващо.
- Джехьон те доведе.
Ръката ми беше посегнала да остави чашата на нощното шкафче, но почти веднага замръзна във въздуха, когато чух името на Дже.
- Как така ме е довел?
- Малко след полунощ на вратата се звънна и реших, че са някакви вандали. Но щом отворих видях как Джехьон те носи на гърба си, а ти беше пиян.
- П-пиян?!
- Да. Той каза, че сте били в крайпътно заведение и си пийнал повечко. В началото не му повярвах, тъй като ти не пиеш, но наистина миришеше на алкохол.
- Какъв срам - закрих лице с ръцете си.
- Какво стана? Ти не би се напил така - тя ме изгледа подозрително.
- Не знам, предполагам съм имал нужда - свих рамене.
- Почивай си сега - майка ми ме тупна леко по гърба, а после излезе.
И грам не вярвах на това, което ми каза. Изобщо не съм се напивал и не сме били в никакво заведение.
Тогава се сетих. Напитката, която Джехьон ми беше дал... Мамка му, да не би да ме е напил нарочно? И ако е така, какво е правил с мен, докато съм бил неадекватен...
Не исках дори да си помислям.
×××××××
🌙🌙🌙🌙🌙🌙🌙🌙
Oops! This image does not follow our content guidelines. To continue publishing, please remove it or upload a different image.
