Интернет приятел

038

Не знам с какъв акъл се съгласих да гледам хорър филм, като се има предвид, че не обичам особено този жанр.

Попилях се да крещя и да се мятам в седалката си, а Тейонг само ми шъткаше и ми запушваше устата, извинявайки се на останалите в залата.

- Край! Не мога повече! - изкрещях по средата на филма, хванах чашата ти със студен чай и се изправих.

- Ало, къде тръгна? - прошепна Те.

- Тръгвам си! - заявих твърдо.

Тейонг вдигна краката си, препречвайки ми пътя.

- Свали ги, моля те. - изхленчих.

- Сядай обратно! - заповяда той.

Дръпна ме за ръката назад и без да исках разлях напитката си върху него.

- Мамка му! - изпсува Те.

- Господи, съжалявам! - седнах си обратно и се опитах да му помогна.

Извадих носните кърпи, които носех заради хремата си, от задния си джоб и започнах да го почивствам.

И едва, когато той простена тихо, забелязах, че ръцете ми бяха върху пакета му.

×××××××××

🌙🌙🌙🌙🌙🌙🌙