Интернет приятел

118

На сутринта станах доста трудно. Все пак в началото на седмицата никога не е лесно.

Както винаги, когато влязох в класната стая, нямаше никой.

Оставих нещата си на чина и свалих якето си, закачайки го на закачалката до дъската.

Имах да преписвам няколко плана, понеже в часовете пишех грозно, а не исках да предам такива тетрадки.

Извадих нещата си с намерението да се занимавам с това, докато почнем, но вратата се отвори малко след като седнах.

Реших да не обръщам внимание кой е, така или иначе нямаше да се поздравим.

Съученикът ми се приближи до моя чин тихо. Почти се стреснах, когато спря до мен.

Вдигнах поглед, очаквайки да срещна някой от другите.

Но беше Джехьон.

- Добро утро - поздрави той и се усмихна.

- Д-добро - смутолевих. Не знам защо, но ме хвана срам.

- Защо изглеждаш толкова изненадан? - попита и ме принуди да се мръдна със стола, за да седне от вътрешната страна.

- Какво?

Той се засмя тихичко, сякаш се наслаждаваше на притеснението ми.

Щом свали якето си и го остави до моето, се настани на стола и се обърна към мен.

- Благодаря ти, Накамото - рече сериозно Дже.

До някъде се бях надявал, че ще бъде достатъчно зле, за да не помни това, което направих. Факта, че той помнеше, наистина ме смути.

- За какво? - избегнах погледа му.

Той протегна ръце и хвана лицето ми, обръщайки главата ми към себе си. Сетне ме целуна.

Задвижи устни бавно върху моите, с което ме накара да се разтопя.

Отдели се от мен, а аз с мъка отворих очите си.

- Не си мисли, че не помня това, което направи, Накамото - усмихна се Джехьон, допирайки чело до моето.

- Виж, не е това, което си мислиш, просто...

- Остави ме да си мисля, каквото искам - прекъсна ме той.

Целуна ме отново за кратко, а после легна на чина, обръщайки ми гръб.

××××××××××

🌙🌙🌙🌙🌙🌙🌙🌙