Интернет приятел

098

В петък свършвахме училище по-рано.

Както винаги, изчаках останалите да излязат и тогава започнах да събирам нещата си.

Мернах Джехьон за кратко, който беше сред първите на вратата. Въздъхнах. Явно беше прекалено трудно да бъдем просто приятели.

Облякох якето си и взех чадъра си, който бях оставил под чина. Сутринта валеше, но сега, когато погледнах през прозореца, изглежда дъжда бе спрял.

Тъкмо си слагах слушалките, излизайки от стаята, когато нечия ръка сграбчи моята.

Почти подскочих и погледнах към притежателя й.

Джехьон стоеше от дясната ми страна и ме гледаше решително.

- К-какво? - заекнах. Погледа му никак не ми харесваше.

- Излез с мен - каза той.

- Пак ли започваш с това? - въздъхнах и освободих ръката си. - Моля те, стига вече.

Запътих се към стълбите, слизайки към изхода. Увеличих темпото, когато чух стъпките му зад мен.

- Моля те, Накамото.

- Престани! - изкрещях и заслизах по-бързо.

Най-накрая слязох на първия етаж и закрачих към вратата. Щом излязох навън, той ме догони и хващайки лакътя ми, ме обърна към себе си.

- Джехьон, пусни ме! - извиках.

Беше ме страх, че ще направи нещо глупаво, като да ме целуне на улицата. Предпочитах да ме бие публично, отколкото да ме целува.

Всъщност изобщо не исках да ме целува. Дали не е лоша идея да му връча ограничителна заповед?

- Изслушай ме поне! - той също повиши той. - Нали не си се вързал на думите ми от онзи ден? Че ще ти направя нещо лошо?

- К-какво...

Вече бях тотално объркан.

Той се е шегувал... И ме подложи на целия този стрес за нищо... Този малък....

- Не бях сериозен. Всъщност исках да видя какво ще направиш. Но ти явно никога не правиш нищо - усмихна се той.

Та защо ми беше да правя каквото и да било? Той ме заплаши и аз какво трябваше да сторя...

- Накамото - повика ме той и ме изкара от мислите ми.

Вдигнах очи към него.

- Излез на среща с мен.

Вече не му ли втръсна това изречение...

- В деня на първия сняг, пред сладкарницата, в която бяхме последно. Няма значение в колко часа, ще те чакам.

След това той ме пусна.

- До тогава ще те оставя на мира - Дже отстъпи крачка назад, хващайки едната дръжка на раницата си. - От теб единствено искам да дойдеш.

Сетне Джехьон си тръгна.

×××××××××××

Хей, хора, как сте :з обещавам вече да съм по-активна 😉😉

Впрочем имам си ново хоби... Рисувам чаши хдд Искам да ми кажете какво мислите :з

Направих една с Маша и Мечока за братовчедка ми ама забравих да я снимам :")

🌙🌙🌙🌙🌙🌙🌙🌙🌙