Интернет приятел

093

- Искаш ли още нещо, Джехьон? - попита майка ми засмяна до ушите.

Подразних се от това.

- Не, благодаря - отвърна той и се усмихна.

- За какво си дошъл? - започнах направо, седейки все още на прага.

- Юта, не бъди груб - укори ме майка ми. - Ще бъда в кухнята, ако имате нужда от нещо - тя отново се обърна към Дже и го потупа по рамото, докато минаваше покрай него.

Щом вратата на кухнята се затвори зад нея, Джехьон обърна поглед към мен и се усмихна.

- Изглежда майка ти ме харесва - каза той развеселено.

- Попитах защо си дошъл.

Вече сериозно започвах да се ядосвам. Едно беше да се виждаме в училище, съвсем друго е да идва в дома ми.

- Просто минавах наблизо и реших да се отбия.

Дже седна на дивана сякаш си бе у тях.

- Това няма да мине. Съмнявам се да си бил наоколо без точна цел.

- Защо не се качим в стаята ти? 

- Предпочитам да говорим тук.

- А аз - там.

Дже виждаше, че ме изнервя. И искрено се забавляваше от този факт.

В крайна сметка го пуснах в стаята си. Иначе нямаше да ми каже какво, по дяволите, иска отново.

Джехьон обикаляше навсякъде с очи и попиваше всеки един детайл. Сякаш не беше виждал нечия стая преди.

Забелязах, че спря погледа си на снимката върху бюрото ми.

Бях извадил няколко от снимките ни с Те в близкото фото и сложих една от тях в рамка.

- Знаеш ли - поде той, - бих ти повярвал за това, че сте заедно. Само все още не разбирам какво има той повече от мен.

Джехьон се приближи до бюрото и докосна леко рамката с върха на пръстите си. Едва се сдържах да не хвана ръката му и да я махна от там.

- Той не ме е тормозел - казах простичко.

- Това ли е? Харесваш някого, само защото не те е тормозил? - той отново се извърна към мен.

- А какво? Да харесвам този, който ме тормози ли?

Гневът все повече се надигаше в гърдите ми.

- Изглеждате щастливи - отбеляза той, избягвайки въпроса ми.

- Щастливи сме - отвърнах с голяма сигурност.

- Къде е той сега?

- Прибра се за малко.

- Къде? 

- В Сеул.

- Значи не е от тук?

- На къде биеш? 

Ако скоро не си тръгнеше, щях да го изгоня.

Изведнъж лека усмивка се появи на лицето му.

- Толкова си наивен, Накамото - той пристъпи към мен и съвсем леко погали лицето ми.

- Какво? 

- От къде може да си сигурен, че там си няма някой друг?

Въпросът му ме остави втрещен.

- Все е трябвало да има причина, за да се върне обратно, нали? - Дже отново се усмихна.

- Т-той каза, че има работа и затова...

- Затова трябва да се върне? Каква ли може да е работата му?

Всичката увереност, която имах у себе си до сега, просто се изпари.

- Говориш глупости. Той не е такъв - отрекох.

- Нима? Колко добре го познаваш, Накамото?

Джехьон се забавляваше в момента. Виждах какво удоволствие му доставя да ме наранява с глупавите си твърдения.

- Махай се - казах през зъби.

- Просто искам да приемеш истината - сви рамене той и отстъпи крачка назад.

- Казах да си вървиш! - изкрещях.

Едва сдържах сълзите си, но не биваше да си позволявам да плача пред него.

Изражението му стана сериозно.

- Не бъди глупав, Накамото. Не искам да страдаш после.

- Махай се, мамка му! - приближих се към него и в яда си го ударих.

Трябваше да го ударя, просто трябваше.

Той залитна за момент, но запази равновесие.

- Добре! Добре, успокой се. Тръгвам си - Джехьон потърка челюстта си, застанал до вратата.

А след това излезе, оставяйки ме с обърканите ми мисли.

×××××××××××

И днес няма гифче, пак нямам нет 😂😂

🌙🌙🌙🌙🌙🌙🌙🌙