074

885 110 21
                                    

07:04

jaepy: Днес ще
идваш на училище,
нали? 

Защо трябваше още от сутринта да ми пише?

Само му сийнах и заключих телефона си, вървейки към спирката.

Когато слязох автобуса трябваше да повървя още малко, за да стигна до училището.

Бях си сложил слушалките, затова направо подскочих, щом усетих ръка върху рамото си.

Обърнах се стреснато.

- Добро утро - поздрави Джехьон.

- Изкара ми ангелите! - изкрещях.

- Вкарай ги обратно. Викам ти от поне пет минути и трябваше да те гоня. Дори щеше да ме блъсне една кола, докато пресичах. - той се обърна и посочи към близката пешеходна пътека.

- Кой те кара да тичаш изобщо? - врътнах очи и продължих да вървя.

- Чакай ме де.

Дже отново ме настигна и закрачи редом с мен. Носеше раницата си на едно рамо и изобщо не изглеждаше сънен.

- Защо само ми сийна сутринта? - попита той, с което ме уплаши отново, понеже бях решил, че ще извървим остатъка от пътя в мълчание.

- Бързах за автобуса - измърморих.

Не знам защо, но настроение ми изведнъж се изпари.

- Помисли ли си? - заговори отново Джехьон.

- За какво?

Много добре знаех за какво ме питаше...

- Каза, че ще си помислиш дали да излезеш на среща с мен.

- За това ли мисли през последните двадесет и четири часа? - попитах иронично.

- Всъщност да. - той сви рамене.

Поех си дълбоко дъх и спрях. Джехьон също намали темпото, когато видя, че не вървя до него и се обърна, поглеждайки ме любопитно.

- Виж - започнах, - не знам каква е причината да искаш да излезеш с мен, но ако си решил да си правиш майтап, по-добре не го прави.

- Защо си мислиш, че искам да те избъзикам? - той се завъртя изцяло към мен.

- Погледни ни. До онзи ден ти ме тормозеше и сега очакваш, че ще се съглася на среща, така ли? Джехьон, не ставай глупав, защото не си и...

Спрях да говоря, когато го видях да се приближава към мен. Обхвана лицето ми в шепите си и ме целуна. За секунди изпи въздуха ми, а след това се отдръпна.

- Не може ли просто да те харесвам? Защо трябва да имам някакви задни мисли? - проговори, допирайки челото си до моето.

- Защото това си ти.

- Е, и?

- Ами...

- Остави. Хайде, ще закъснеем.

Джехьон сграбчи ръката ми и хукна на спринт към училището, а аз не можех да направя друго, освен да го последвам.

××××××××

Не обещавам да кача още една глава днес, понеже по-късно съм танци, а после ще ме мързи :")

🌙🌙🌙🌙🌙🌙

🌙🌙🌙🌙🌙🌙

Oops! This image does not follow our content guidelines. To continue publishing, please remove it or upload a different image.
Интернет приятелWhere stories live. Discover now