Начинът, по който го каза, беше толкова жален, че сърцето ми прескочи удар.
Позволих си да видя в него един друг човек. Някой, който не познавам.
Отново срещнах очите му. Молбата му беше толкова искрена...
- Моля те. - каза отново той.
Джехьон се приближи към мен и този път не се отдръпнах. Имах усещането, че той просто се нуждае от това. Дори не знам защо трябваше да съм мил с него, след като той никога не е бил мил с мен.
Отначало само долепи устните си до моите. Чувството беше много по-различно от онова, когато Тейонг го направи.
Тялото ми се напрегна и не си позволих да сваля гарда си.
Джехьон задвижи устните си бавно, а след това забърза. Накрая темпото му стана толкова бързо, че бях принуден да отвърна. Не можех да смогна, а той не спираше.
Дже се притисна в мен и зарови пръстите си в косата на тила ми. Смени посоката на главата си и макар с моя отказ, нахлу с език в устата ми. Измрънках, опитвайки се да се отръпна, но той не ме пусна.
Започнах да се задушавам, а Дже не го забеляза. Не исках да го правя, но го ухапах, за да ме остави.
- Мамка му... - изруга той и прехапа долната си устна.
Дишах тежко, а опитите ми да върна равномерното си дишане, бяха безуспешни.
- Никога повече не го прави отново. - казах, обърнах се, отключих вратата и излязох, затръшвайки я след себе си.
××××××××××××
🌙🌙🌙🌙🌙🌙🌙🌙🌙
Oops! This image does not follow our content guidelines. To continue publishing, please remove it or upload a different image.
