Първият час всичко беше наред. Реших да игнорирам Джехьон и ми се получаваше.
До момента, в който той не се измести до мен. Понеже седях до прозореца, имаше едно свободно място до мен и когато Джехьон се намести там, всички се взираха в него доста странно. Той само сви рамене и каза, че му е задушно, затова е решил да се измести на чист въздух.
Опитвах се да следя мисълта на госпожата по история, но Джехьон непрекъснато ме закачаше.
- Стига - изшептях му.
- Обърни ми внимание - измрънка той.
- Ако седна тук, само за да ме дразниш, по-добре се махай. - изгледах го на кръв.
Той направи измъчена физиономия и легна на чина.
Страхотно, най-накрая спокойствие.
В голямото междучасие всички излязоха. Всички. Без мен.
И без Джехьон.
Не можеше ли просто да излезе с приятелите си навън и да ме остави сам?!
- Накамото - повика ме той.
Беше легнал на ръката си и обърна глава към мен.
- Колко още време ти е нужно?
- Престани с това.
Опитах се да си препиша плана в тетрадката, защото имах само нахвърлени записки върху друг лист.
- Искам да знам.
- Казах ти, че няма да изляза с теб, не го ли разбра...
Преди да се усетя, той се надигна и обърна главата ми към себе си. След това ме целуна отново.
Исках да се дръпна, да стана и да се махна, но просто не можех. Не знам защо, не намерих сили да го направя.
Дже задвижи упорито устни върху моите, сетне вплете пръсти в косата ми, притискайки ме повече към себе си.
Пусна ме, точно когато вратата се отвори, лягайки на чина отново.
×××××××
🌙🌙🌙🌙🌙🌙🌙
Oops! This image does not follow our content guidelines. To continue publishing, please remove it or upload a different image.
