Явно съм задрямал, тъй като навън бе започнало да се стъмва.
Размърдах се и разбрах защо ми беше толкова трудно да се движа. Тейонг ме беше прегърнал с всичките си възможни крайници. Чудех се как не съм се задушил в съня си.
Тейонг спеше толкова сладко, че ми беше жал дори да се изправя. Лицето му бе толкова спокойно. Приличаше на малко коте. Имах чувството, че всеки момент ще започне да мърка.
Полюбувах му се няколко минути, но след това си спомних, че не бяхме оправили бъркотията от станалото по-рано.
Тейонг заспеше ли веднъж - можеше да не се събуди с часове. Затова нямаше смисъл да разчитам на него.
Впрегнах се доста, за да се измъкна от ръцете му. Тейонг се фръцна на другата страна, а аз придърпах юргана върху него.
Станах от леглото и излязох от стаята му. В коридора беше пълен хаос. Плюс това пода беше изцапан с... ъм, течности. Всъщност това няма значение.
Открих стирка, след като отворих поне пет различни шкафа из апартамента. Напълних един леген с вода и сложих малко от някакъв препарат, който, струва ми се, беше правилния.
Почистих, до колкото можах и върнах всичко, от където го бях взел. След това измих ръцете си. Бях леко приведен над мивката, за да наплискам лицето си и в мига, в който се изправих, изскимтях от болка. Кръста ми изпука наистина звучно, което ме притесни. След това не можах да помръдна. Толкова много ме болеше, че не знаех как да се върна обратно в стаята.
- Мамка му - изругах, подпирайки се на стената. Затътрих се към стаята на Тейонг. Вината беше само негова.
- Ау, ау - едва седнах обратно на леглото. - Тейонг, ти малък...
Въздъхнах раздразнено, разрошвайки косата си. Болката се разпространи много бързо надолу по краката ми. О, не.
- Юта? Какво става? - Тейонг се завъртя в леглото към мен, търкайки сънено очи.
Щом ме видя приведен, явно се притесни, защото скочи рязко.
- Добре ли си?! Какво стана?! - Те стана бързо от леглото и коленичи пред мен, слагайки ръце на раменете ми.
- Ти как мислиш?! - озъбих му се ядно.
- Полу-умрял съм, не мога да мисля - напомни ми той.
- Кръста, Тейонг, кръста - завъртях очи, а той ме изгледа по най-тъпия начин.
- Какво ми говориш? - килна глава на една страна.
- Тъпанар - казах и го бутнах, а той падна назад.
- Ей! - възкликна той. - Разбрах, разбрах, спри! - побърза да каже той, щом ме видя как бях хванал възглавницата.
Оставих я обратно на леглото и опитах да легна.
Не успях. Болеше прекалено много.
- О, кръста ти. Съжалявам за това - Те се почеса по тила.
- Може и да не припаднах, но определено няма да мога да ходя няколко дни. В буквалния смисъл!
- Обещавам да съм ти роб! - извика той.
- Ъ?
- Аз ти причиних това. Трябва да ти помагам сега - отговори той виновно.
Е, може би нямаше да е зле да се възползвам от това.
×××××
🌙🌙🌙🌙🌙
Oops! This image does not follow our content guidelines. To continue publishing, please remove it or upload a different image.
