Беше станало доста късно, но не можех да заспя, имайки предвид, че Джехьон лежеше на леглото ми зад мен. Бях легнал от вътрешната страна с лице към стената, но той упорито се притискаше в мен.
- Има достатъчно място - казах, измествайки се още към стената.
- Не, няма.
Чудех се дали той чува колко бързо биеше сърцето ми сега. Надявах се, че не.
- Чувам го - подсмихна се той и уви ръка около кръста ми, придърпвайки ме към тялото си.
- Какво?
- Сърцето ти.
Сякаш за момент времето спря. Точно в този момент, лежейки заедно, имаше нещо почти... интимно. И аз не знаех. Имах чувството, че той просто чете мислите ми.
Начина, по който ме караше да се чувствам... Направо не знаех какво да си мисля.
Нямаше и следа от онзи Джехьон, който ме тормозеше преди време. Този беше съвсем различен човек, който наистина ми харесваше.
Той знаеше за чувствата ми. Какъв смисъл имаше да го отричам? Джехьон беше разбрал за това преди мен и това наистина ме притесняваше.
Дже постави лека целувка на врата ми.
- К-какво правиш?
- Просто се отпусни - прошепна той в ухото ми и захапа меката му част.
Без да се усетя изстенах. Осъзнах се твърде късно.
Докато разбера какво става, Джехьон се беше надвесил над мен и ме целуваше дивашки. Опитах да го отблъсна, за да си поема дъх, но той не ми позволи.
Нахлу с език в устата ми и погъделичка небцето ми. Изстенах гърлено, а той се подсмихна.
С коляно раздалечи краката ми и се намести между тях, продължавайки да ме целува. Наведе таза си надолу и се отърка в мен.
Всичко се случваше прекалено бързо. А плюс това започвах да се възбуждам, което никак не беше добре...
Джехьон се изправи, оставяйки ме за момент да дишам. Хвана ръба на тениската ми и я изхлузи през главата ми преди да се усетя.
Знаех си. Знаех си, че ще стане нещо такова, щом той искаше да остане у дома. Знаех, но въпреки това не казах нищо...
Джехьон хвана китките ми и с една ръка ги заклещи над главата ми. С другата си ръка мина надолу по тялото ми, стигайки до ръба на анцуга ми.
Изстенах отново, когато засмука кожата над ключицата ми.
- Стига - измърморих, размърдвайки се леко.
- Защо? - Джехьон приложи лек натиск върху издутината ми.
- Не искам.
- А тогава защо тялото ти откликва на докосванията ми? - повдигна вежда той.
- Не, аз...
Дже отново притисна таза си към мен и прекъсна изречението ми.
Главата ми се замайваше все повече. Толкова лесно му се оставях...
И тогава се сетих за Тейонг. За предният път не бях сигурен дали това с Джехьон се е случило, но сега трябваше да го спра.
Вярно е, че това, което правеше, ми харесваше наистина много, но не беше правилно.
- Мисля, че е най-добре да спиш на дивана - казах, избягвайки погледа му.
- Какво?
- Моля те.
Джехьон остана неподвижен за няколко секунди. След това кимна.
- Добре. Щом така искаш, добре - той се изправи и слезе от леглото.
Усетих разочарованието, което струеше от него.
Джехьон ми подаде тениската, която бе оставил в края на леглото. След това взе телефона си от нощното шкафче и излезе, без да казва нищо.
Дори не знаех, че бях спрял да дишам. Въздъхнах шумно и се отпуснах.
Господи.
××××××××××
Весели празници на всичкииии 💖💖💖
🌙🌙🌙🌙🌙🌙🌙
Oops! This image does not follow our content guidelines. To continue publishing, please remove it or upload a different image.
