Интернет приятел

045

Когато въздухът ни свърши, Те се отдръпна пръв.

Трябваше ми малко повече време, за да се върна към реалността. Останах със затвори очи, дори когато вече не усещах устните му върху своите.

- Юта, знам какво си си мислел, но изобщо не е така. - той обхвана лицето ми в шепите си и едва тогава отворих очи.

Погледнах го, а той ми се усмихна мило.

Чувствах се толкова странно. Все още не можех да осъзная факта, че Тейонг ме целуна. Дори не знаех къде се намирам в този момент, мамка му. Защо бях толкова объркан? 

- Т-ти... Защо го направи? - попитах, избягвайки погледа му.

- Наистина ли ти трябва обяснение?

Кимнах бавно. Тейонг си пое дълбоко дъх и заговори:

- Още докато си пишехме усетих, че нещо странно става с мен. Никой до сега не се е държал с мен по този начин. Искам да кажа... В единия момент ме мразиш, а в другия си толкова мил, че направо ми иде да крещя. Объркваш ме по много начини и в повечето случаи не знам какво да кажа или да направя. И именно факта, че ме караш да се чувствам толкова несигурен, ми харесва. Без да осъзная започнах да чакам да ми пишеш и да ми разказваш как е минал деня ти, започнах да чакам времето, когато ще си говорим късно вечер. Обичам и чувството ти за хумор и понякога ми харесва, когато се ядосаш за нещо дребно. И сега, когато се видяхме на живо, разбрах, че наистина те харесвам.

През цялото време мълчах и се опитвах да се съсредоточа върху това, което казваше, но ми беше толкова трудно.

Тейонг помилва лицето ми и се приближи съвсем близо до мен.

- Идея си нямаш колко ми беше трудно да се сдържам, имайки предвид, че делим едно легло през последните два дни. Колкото до разстоянието... Не знам дали би бил съгласен да имаш връзка от разстояние, но аз нямам нищо против и бих пътувал пак и пак, само за да те видя, дори за пет минути.

- Те... - започнах.

- Не. Не казвай нищо. Не искам отговор веднага. Помисли си и ми кажи, когато решиш. Но, моля те, не бягай от мен.

С изненада открих, че го гледам в очите. Не видях и следа от лъжа или подигравка. Всичко, което казваше, беше пълната истина.

- Добре. - казах.

- А докато решиш - поде той, - би ли ми дал да те целуна още веднъж?

И без да дочака отговора ми, ме притисна към стената и отново завладя устните ми.

×××××××

🌙🌙🌙🌙🌙🌙🌙