Интернет приятел

155

Изпитите минаха и сега просто чакахме резултатите.

Бях много притеснен. Не знаех дали съм успял или не. Учих толкова много, дано поне не е двойка. Каквато и оценка да е, само не и двойка.

- Зави ми се свят, престани - изхленчи Джехьон.

Обикалях стаята си от единия до другия край, а той беше легнал на леглото ми и ме гледаше отегчено.

- Притеснявам се, какво искаш пък ти - троснах се аз.

- Резултатите ще излязат чак утре, не го мисли.

- Утре все някога ще дойде - врътнах очи.

- И ще се притесняваш до утре ли? 

- Разбира се! 

Джехьон въздъхна, остави телефона си на нощното шкафче и се изправи, заставайки срещу мен.

- Успокой се - каза бавно той. - Всичко ще е наред. Ако някой от двамата ще бъде скъсан, това ще съм аз.

- Ама това ще е още по-зле!

- Защо?

- Защото така няма да сме заедно после - намръщих се.

- Колко си сладичък само! - възкликна Дже и хвана бузите ми, мачкайки ги.

- Това боли! - пернах го през ръката.

Джехьон се засмя и сложи ръце на кръста ми, придърпвайки ме към себе си. Целуна ме за кратко и се ухили детински, щом се отдръпна.

- Това боли ли?

- Изобщо. Ако може още веднъж няма да е зле - казах замислено.

Той се подсмихна и отново ме целуна.

***

Резултатите от изпитите излязоха. И двамата бяхме минали.

Направо ми идеше да направя обиколка на целия град.

Бях нервен на церемонията по завършването.

- Ще се справим - Дже намести шапката ми и се усмихна мило.

- Разбира се.

- Юта, слез за малко - викна майка ми от долния етаж.

- Идвам - извиках в отговор. - Ей сега се връщам.

Джехьон кимна и аз излязох от стаята си.

Щом слязох на долния етаж едва не припаднах.

- Господи! - изкрещях силно.

Майка ми и двете момчета, които бяха с нея, се обърнаха към мен.