Интернет приятел

146

Не исках да си мисля неща, за които нямаше потвърждение. Но вината, която струеше от Тейонг, докато вярвахме към блока му, направо ме уби отвътре.

Не. Не трябваше да си правя прибързани заключения. Но бях толкова същисан от онова, което прочетох, че съмнението веднага се загнезди у мен.

Вървях бавно, а Тейонг бе само на крачка зад мен. Чувах тежкото му дишане, но не казваше нищо. Дори не опитваше да обясни. Все пак беше прав, дори да опиташе, бях твърде наранен, за да го слушам в момента.

Вълшебната ни вечер беше съсипана.

***

- Как мина разходката? - попита майката на Те усмихната, щом влязохме в апартамента.

- Добре, предполагам - свих рамене, докато събличах якето си и опитах да се усмихна.

- Какво се е случило? - загрижи се тя.

- Ще ти обясня по-късно, моля те - Тейонг въздъхна раздразнено.

Побързах да се изнижа, преди да са се скарали пред мен.
Влязох в неговата стая и понечих да затворя вратата, но Тейонг влезе преди да успея.

- Юта, чуй ме - той хвана ръката ми и затваряйки вратата ме подпря на нея.

Избягвах погледа му. Не исках да го слушам.

- Виж, ще ти обясня, само не си прави прибързани изводи, моля те. - Тейонг стисна ръката ми.

- Пусни ме - казах простичко.

- Юта!

- Моля те.

Той отпусна захвата си, давайки ми шанс да дръпна ръката си от неговата.

- Вярваш ли ми? - попита той. Усещах тежкия му поглед върху себе си.

- Не знам.

- Как така не знаеш? Или да, или не.

- Не знам. Объркваш ме.

- Обърквам те?

- Да - кимнах. - Не те разбирам, Те. Казваш ми колко си страдал, когато ти казах, че е имало възможност да съм спал с Джехьон, че те е боляло и че съм заслужил лошото ти отношение. Ами ти? Какво прави ти през това време? Какво прави през времето, в което бяхме скарани, Тейонг?

Престраших се да вдигна очи. Не исках да плача пред него сега, трябваше да сдържам сълзите си.

- Беше само веднъж - каза накрая.

В този момент почувствах как цялото ми същество се срина.