Интернет приятел

029

- Приятно ми е. Аз съм Тейонг. - представи се той и протегна ръка напред.

Майка ми седеше срещу нас и гледаше ту мен, ту него.

- И на мен ми е приятно. - тя стисна ръката му с леко недоверие. - Юта, може ли да дойдеш в кухнята за малко?

- Да. Те, ако искаш почакай в хола.

- Не, тук ми е добре.

Кимнах му и последвах мама в кухнята.

- Кой е той? - обърна се рязко към мен.

- Приятел. - свих рамене.

- Не си ми споменавал за него.

- Запознахме се в интернет.

- О, Юта. - тя смекчи тона. - Нали съм ти казвала да нямаш толкова доверие на хората? - приближи се и стисна рамото ми.

- Мамо, познавам го и ти гарантирам, че не е лош човек.

- Дано си прав.

- Може ли да остане тук? - казах с лека усмивка.

- Да, добре, може. - врътна очи тя, а аз я целунах по бузата.

- Хайде да се качим горе. - предложих на Те, когато се върнах при него.

- Майка ти не ти направи проблем, нали? - попита той, следвайки ме по стълбите.

- Не.

Когато влязохме в стаята ми, Те побърза да остави раницата си на пода.

След това се обърна към мен и ме бутна на леглото.

×××××××

🌙🌙🌙🌙🌙🌙