Реших да не ходя на училище. Нямаше смисъл, след като Те беше тук.
Подканих го да седне на дивана, тъй като седеше прав по средата на стаята.
- Искаш ли нещо? Кафе, чай, вода? - попитах, играейки си с пръстите на ръцете си.
- Не, няма нужда.
Никога до сега не ми беше неловко да говоря с него. Чудих се защо ми е толкова трудно започна разговор.
Седнах до него, забивайки поглед в земята.
- Няма ли да ходиш на училище? - обади се Те.
- Не. Нищо няма да стане, ако пропусна един ден. - усмихнах се слабо.
- Ясно.
Той отново замълча за момент.
- Да не би да е заради мен?
- Кое?
- Да си останеш вкъщи.
- Няма как да те оставя сам, щом си бил път до тук. - погледнах го за миг, а той се усмихна.
- Разбирам - кимна. - Няма да ме удариш отново, нали? - засмя се той.
- Каза, че мога да те удрям колкото си искам. Вече не важи ли?
Тейонг се усмихна истински сега.
- Съжалявам, Юта. Последните два дни осъзнах какъв страхлив глупак съм и искренно моля за извинение. Изобщо не помислих как се чувстваш и обърнах внимание само на ревността си. Съжалявам за това.
- Не беше нужно да се ядосваш толкова много.
- Знам. Но какво друго мога да направя? Харесвам те прекалено много, Юта.
- И аз те харесвам - изстрелях това без да мисля особено.
Тейонг сякаш се скова.
- Наистина ли?
- Да - сведох поглед отново към ръцете в скута си. - Всъщност те харесвам доста отдавна. И мисля, че бях готов с отговора си още тогава.
Усещах очите му върху себе си. Направо правеше дупки в тялото ми.
Тейонг се приближи към мен. Протегна ръка и докосна лицето ми, обръщайки главата ми към себе си.
Устните му бяха на някакви си милиметри от моите. Погледнах го в очите и тогава той ме целуна.
×××××××
Добре, стана тъпа, съжалявам ама ми се спи прекалено много, а не исках да ви оставям без глава :") 🌙🌙🌙🌙🌙🌙🌙
Oops! This image does not follow our content guidelines. To continue publishing, please remove it or upload a different image.
