Няколко дни по-късно прекарахме Нова година заедно с Джехьон.
Той за пръв път говори за родителите си и каза, че не са особено близки. Виждах обаче, че е много щастлив от факта, че ще бъдем заедно.
Все още свиквах с мисълта, че се бях върнал при него. По-скоро, че той не си беше тръгнал от мен. Чувствах се ужасно заради Тейонг, но той на празника ми писа и така продължихме да си говорим, сякаш нищо не е било. Понякога много обичах тази негова черта. Абстрахираше се от станалото и не спираше контакт с човека, без значение какво са преживели заедно.
Обясних цялата ситуация на Джони. Даже му се обадих, защото беше прекалено дълго за писане и едва ли щеше да разбере нещо от моите описания. Преди мразех да говоря по телефона, камо ли да обяснявам нещо, а сега...
Осъзнах, че съм започнал да се променям. Малко по малко излизах от черупката си, но не знаех до къде ще доведе това.
Вечерта на тридесет и първи декември излязох на двора след вечеря. Исках да подишам малко чист въздух. От къщата се чуваше смях и коментари относно нещо, което даваха по телевизора.
Харесваше ми да усещам този уют.
- Не ти ли е студено? - Дже се появи зад мен, събличайки суичъра си. Наметна го на раменете ми и ме прегърна в гръб.
- Вече не - казах с лека усмивка, хващайки ръцете му, които беше сключил отпред на стомаха ми. - Добре ли си прекарваш?
- Основно се радвам, че ще посрещнем новата година заедно.
- Наистина ли?
- Ти май все още не осъзнаваш колко специален си за мен. Юта. - Той по такъв начин изрече името ми, че ме накара да потръпна.
Отдели се от мен и ме обърна към себе си, обхващайки лицето ми в шепи.
- Предпочитам да си останеш на Накамото - пошегувах се, а той се усмихна широко.
- Така ли?
- Да. Прави го някак по-специално.
- Накамото.
Лицето ми веднага пламна. Сведох поглед, малко засрамен, а той се засмя и ме прегърна, притискайки главата ми към гърдите си и милвайки косата ми. Вдиша дълбоко и издиша облекчено.
- Нямаш си и на идея колко съм щастлив в момента.
- Мислиш ли, че нямам? - отдръпнах се леко от него и го погледнах в очите.
Повдигнах се леко и го целунах по бузата.
Изглеждаше доста изненадан.
- Все не мога да свикна ти да ме целуваш - каза той. - Направи го пак.
Дже потупа другата си бузка с пръст и се усмихнах. Отново понечих да го целуна, но когато се доближих до лицето му той измести глава и сля устните ни. Учудих се в първия момент, но му отвърнах.
Краката ми направо се подкосиха. Джехьон облиза устните ми, а след това ме пусна.
Отворих очи и потънах от срам, заигравайки се с края на блузата си.
Джехьон хвана едната ми ръка в своята, преплитайки пръстите ни.
- Нека да влизаме, не искам да настинеш - той тръгна напред и аз го последвах в къщата.
××××
Надявам се да ви е минало от раздялата с Те и да не ме мразите вече 😂😂💕💕
🌙🌙🌙🌙🌙
Oops! This image does not follow our content guidelines. To continue publishing, please remove it or upload a different image.
