I Am A Monster /BTS M. Yoongi Bulgarian fanfiction/

Ще ти повярвам, защото си ми приятел

Името ми е Мин Юнги, на 25 години съм и съм един от най-опасните хора в Сеул или изобщо цяла Южна Корея. Може да се каже, че притежавам половината град. Имам три нощни клуба, няколко хотела, няколко стриптийз клуба и две казина.

Абсолютно всички знаят името ми, но ме наричат „Чудовището", а аз нямам нищо против, защото за по-малко от 10 години през ръцете ми са минали хиляди трупове на жени и мъже. Всички имат страх от мен и това ми дава допълнително кураж да продължа с това, което правя. Убивам, присвоявам, забогатявам с всяка изминала секунда и трупам власт над всичко и всички.

В един от клубовете на мой приятел днес трябва да проведем малка бизнес среща. Паркирах излъсканото си черно Ферари пред входа на клуба и слязох от превозното средство. Пред клуба естествено имаше опашка, всички се редят точно за този клуб, защото моят приятел не знае какво да си прави парите и тук идват всякакви.

- Добър вечер, г-н Мин - поздрави ме любезно един от охранителите на вратата и ми я отвори

- Добра да е, Джефри - минах покрай него и го потупах по рамото

- О, и г-н Мин - чух гласа на Джефри зад мен

- Да? - обърнах се и го погледнах

- Може ли ключовете за колата? Знам, че вие сте ВИП гост, но няма как колите да се разминават - започна да ми се обяснява. Как мразя да ми се обяснява някой

- Добре, добре - хвърлих му ключовете - няма нужда да ми обясняваш като на пеленаче - обърнах се и продължих по пътя си

Както и предполагах тук вони на алкохол, цигарен дим и жени. Да. На жени. Видях Че Джи да подава плешивата си и голяма глава от най-голямото сепаре, което имаше малка сцена с пилон в средата, за да може да има частни танци и там подобни глупости. Разтворих топчестите златисти ресни с ръце и се усмихнах на гледката. Там имаше едно ужасно привлекателно момиче, което сякаш беше слято с пилона и се движеше толкова плавно, толкова привлекателно и съблазнително.

- Че Джи - побутнах приятеля си, а той се стресна и ме погледна, секунда по-късно се осъзна и се усмихна

- Юнги! Братчето ми! Радвам се, че дойде! - дръпна ме и по този начин се озовах седнал до него на удобния кожен диван

- Аз също се радвам - метнах един поглед на момичето, а тя повдигна едното крайче на устата си в усмивка

- Тази няма да я пипаш - побърза да каже Че Джи - убеден съм, че ще си намериш някоя много по-атрактивна и в твой стил

- Добре - вдигнах ръце в защита - донеси питиета и да говорим по работа

Че Джи направи знак с ръка и мацката, която до преди секунда танцуваше на пилона вече крачеше с дългите си и стегнати крака към бара. Прехапах долната си устна и след секунди върнах вниманието си към Че Джи. Бръкнах във вътрешния джоб на коженото си яке и от там извадих договора, който ще сключим за обединяване на имуществото ни, но не съм чак толкова глупав. Какъвто и да ми е Че Джи аз не умея да работя в екип, така че скоро моят приятел ще е на улицата.

Разтворих трите листа хартия, подписах и след това ги оставих на масата пред Че Джи, той не погледна и направи объркана гримаса. Засмях се и го тупнах по гърба.

- Какво ме гледаш? Подписвай, аз вече го направих - отново се засмях - не вярваш на приятеля си? Кога съм те подвеждал? Абсолютно никога! Хайде страхливецо

- Юнги, приятел - Че Джи ме погледна сериозно - аз ще подпиша, но какво печеля?

- Малоумник - измърморих тихо, за да не ме чуе - ще спечелиш милиони пъти повече от това, което печелиш сега и така ще има и за двамата по равно - обясних му

- Ще ти повярвам, защото си ми дългогодишен приятел и ти имам пълно доверие - каза Че Джи и хвана химикалката в ръце, а след това подписа.

642 words