I Am A Monster /BTS M. Yoongi Bulgarian fanfiction/

Не е празненство, а бал

*Гледна точка на Натали*

Снощи не спах много добре, постоянно мислех за Техьонг и какво може да стане, ако се срещнем, защото той ме заряза, а аз все още изпитвам някакви чувства към него и щом е близо до мен забравям как се говори.

Беше около 5 следобед, а това означаваше, че след около 3 или 4 часа с татко отиваме на партито на Юнги. Роклята вече беше купена, в момента Роуз ми къдреше косата, за да има някакъв вид, не ми се занимава да ходя за прическа.

- Какво мислиш да правиш, ако видиш Техьонг? - попита приятелката ми, докато взимаше още един кичур от косата ми

- Не знам, може би ще го отблъсна - повдигнах рамене

Точно в този момент телефонът ми започна да звъни, но номерът беше непознат. Взех мобилното устройство и натиснах зелената слушалка.

- Ало? - отговорих несигурно

- Кой е? - започна да любопитства Роуз

- Да, разбира се, че ще те придружа - усмихнах се, усмивката ми стигаше до ушите - осем е добре, ще те чакам пред нас - казах бързо и затворих

- Кой е попитах - приятелката ми леко ме перна през врата

- Няма да повярваш - засмях се

- Ако ми кажеш, може и да ти повярвам - Роуз седна срещу мен

- Беше Техьонг! - извиках щастливо и започнах да тропам с крака

- Уау! - възкликна тя - явно има шанс за втора връзка с него - намигна ми

Продължихме с подготвянето ми за таз вечерното празненство. Честно казано, ми се искаше да си остана вкъщи, да си поръчам една огромна пица с много пеперони и да гледам някой филм, но как да откажа на милата покана от милия Техьонг?

След като гримът и "прическата" ми бяха готови, ми оставаше само да си облека роклята, но трябваше да предупредя татко, че ще ходя с Техьонг на празненството.

Изпратих Роуз до вратата и след това се качих до стаята на баща ми, почуках на вратата и от вътре се чу едно приглушено" Влез".

- Изглеждаш много шик - посочих баща си и вдигнах два палеца нагоре, а той се засмя

- А, ти. Изглеждаш като майка ти преди да ни изостави - въздъхна той и облече сакото си

- Тя губи - повдигнах рамене, не обичам да споменавам тази жена - дойдох да ти кажа, че ще ходя на празненството, но с Техьонг

- Не е празненство, а бал и този не беше ли бившето ти гадже? - баща ми повдигна вежда

- Обещавам ти, че нищо няма да се случи. Познаваш ме, държа на думата си - казах му със сериозен тон

- Щом така си решила, добре - усмихна се

Отвърнах на усмивката му и излязох от стаята. Не мога да разбера защо спомемава тази жена, изоставила ни е когато съм била на две и от тогава не си е показвала носа. Изоставила е баща ми, защото е бил беден, но сега не е, нали.

455 words