I Am A Monster /BTS M. Yoongi Bulgarian fanfiction/

Хиляди маски

*Гледна точка на Юнги*

Чух Натали да пищи и веднага дотичах от банята до нея по хавлия, тя ме погледна, пусна телефона от ръката си и ме прегърна. Хванах я през кръста и я повдигнах, а тя уви крака около мен.

- Какво е станало? - попитах и я пуснах да стъпи на земята

- Хванали са Бейкър! - изпищя щастливо Натали

- Така ли? - опулих очи - това е супер, но... Как така са го хванали толкова лесно и бързо?

- Джаксън каза, че Кендал не е искал да се крие. Било е като бебешка игра, изглежда наистина не е искал да бяга - тя повдигна рамене и грабна коженото си яке от канапето

- Чакай ме! Обличам се и отиваме двамата - предупредих я и бързо се мушнах в спалнята

*1 час по-късно*

Паркирах колата пред полицейското управление и двамата с Натали слязохме от колата. Забавихме се толкова много, защото не знам пътя към управлението, а Натали ме обърка още повече, но важното е, че сме тук и още утре можем да се приберем в Корея.

Подадох ръка на Натали и тя я хвана, а след това преплете пръстите ни. Джимин стоеше малко по-далеч от вратите на управлението и държеше запалена цигара между устните си, не предполагах, че е пушач. Приближихме се към него и той побърза да хвърли и стъпче фаса на земята.

- Дойдохме да видим Кендал - каза Натали и се уамихна на комисаря

- Добре, но да знаете, че не е сам - Марк кимна и тръгна напред

- Как така не е сам? - попитах и по този начин успях да го накарам да спре на място

- Имал е съучастник в Корея, но също така и управление от тук. Съучастникът е жена, но няма досие, затова все още я разследваме - обясни подробно, но бързо той и отново тръгна напред

Тръгнахме след него, но настроението на Натали спадна драстично и това се виждаше. Не исках да я разпитвам сега, може да не ѝ се говори, може да размишлява просто. Погледнах напред и следвах комисаря до килията на Бейкър.

*Гледна точка на Натали*

Дали е този, за която си мисля? Възможно ли е през онези 4 години, в които сме били заедно да ми е изневерявал с това момиче? Възможно ли е да са ставали нередни неща пред очите ми, но аз да не съм виждала? Защо изобщо се притесявам толкова от факта, че Кендал може да ме е лъгал с друга?

- Те са единствените в килията, аз отивам да проверя дали са идентифицирацли жената - каза Марк и влезе в един кабинет

- Не знам защо, но ме е страх да вляза - признах и стиснах ръката на Юнги

- Просто в момента се чудиш дали Кендал ти е изневерявал с тази жена - каза спокойно Юнги - все още имаш чувства към него, знам

- Не е така! - веднага отрекох - аз обичам само теб, имам нужда само от теб и желая само теб! Повярвай ми!

- Нека влезем - рече студено Юнги и ме задърпа

Влязохме в зоната с килийте и зад белите решетки на нюйоркското районно управление, стояха Кендал Бейкър и Ким Роуз. Значи Роуз му е помагала? Защо?

- Виж ти - каза Кендал и се приближи към решетките - кой отдели от скъпоценното си време, за да дойде

- Свършен си, Бейкър - изсъска Юнги през зъби

- Това още не се знае, Мин. Може при превоза към Корея да избягам и да ви убия, докато спите - Кендал се засмя и по този начин огласи цялото помощение

Стоях замръзнала на едно място и гледах Роуз. Тя ми беше като сестра, като кръвна сестра и накрая какво? Помага на този психо да убие мен и мъжът, в който съм влюбена.

- Роуз... - казах тихо и се приближих към решетките, а Кендал мръдна към мен

- Още една крачка и ще ти избия всеки зъб в устата - Юнги го хвана за яката на ризата през решетките

Кендал вдигна ръце в знак, че се предава и отстъпи, а Роуз направи две смели крачки напред. Гледаше ме с усмивка на лице, не се четеше нито капка срам или вина в погледа ѝ.

- Защо го направи? - попитах готова да заплача

- Защото аз исках Кендал. Ти винаги си имала каквото пожелаеш на мига, а аз трябваше да си изкарам сама парите, за да си позволя нещо, независимо скъпо или не. Имах хиляди маски и всеки ден, всяка среща с теб, всяка минута прекарана в твое присъствие беше изпълнена с гняв и омраза към теб. - каза бавно Роуз и се хвана с две ръце за решетките

- Значи просто си ми завиждала? Майка ти и баща ти са заможни точно колкото беше моят баща и ти си ми завиждала?! На кое?! Всичко споделях с теб! - започнах да викам, а Юнги ме придерпа към себе си - ти не си ми приятелка повече!

- Аз никога не съм била, Айнщайн! - извика в отговор тя

- Добре, да се махаме - обади се Юнги и ме изкара от ареста

Разплаках се и прегърнах Юнги, така както коала прегръща дърво. Исках у дома, в Корея, далеч от този проблем и тези глупости. Искам всичко да е спокойно!

821 words
Моля, ако ви се струва скучно да напишете в коментарите, защото до края на историята има още най - малко 2-3 глави. Също така съжалявам за закъснението. Благодаря за отделеното време 💜